Върховният повелител

— Очевидно сте твърде слаб да тичате – каза той. – По-добре да стигнем по-бързо дотук и да влея силата ви в моите удари, отколкото да не стигнем навреме.

Към тях забърза един магьосник с почервеняло от напрежение лице и те го последваха по стената. Когато погледна към Вътрешния кръг, Денил усети силно безпокойство.

Тайенд беше някъде там. Макар имението, където се криеше ученият, да се намираше от другата страна на двореца, това нямаше по никакъв начин да го защити, когато ичаните тръгнеха да обикалят.

Двамата стигнаха до магьосниците, които се бяха събрали върху стената и Денил вля силата си в общата бариера. Той погледна надолу към ичаните. Те стояха пред вратите и разговаряха.

— Защо не нападат? – попита Фаранд.

Денил се напрегна.

— Не знам. Само шестима са. Един липсва.

Сачаканката се появи откъм една странична улица. Тя бавно тръгна към ичаните. Водачът им скръсти ръце и се обърна към нея. Денил наблюдаваше устните им. Жената се усмихна, но когато водачът й обърна гръб, лицето й се изкриви подигравателно.

— Тя е непокорна – каза Фаранд. – Това може да се окаже полезно.

Денил кимна, но в този миг ичаните атакуваха. Във въздуха проблеснаха мълниеносни удари и той почувства вибрацията под краката си.

—Атакуват стената – възкликна стоящият наблизо лечител.

Вибрациите бързо преминаха в трусове. Денил погледна напред. Магьосниците, които се намираха най-близо до портата, се опитваха отчаяно да се задържат на краката си. Някои стояха приведени. Когато щитът на Гидията се пропука, някои от магьосниците бяха отхвърлени от стената.

— Атака!

Денил се изпъна в отговор на мисловния призив на Болкан. Ударите му се вляха в дъжда от енергия, който се изсипа върху сачаканците. Една ръка докосна рамото му и той почувства как в него се влива силата на Фаранд.

Изведнъж треперенето и шумът спряха. Ичаните отстъпиха от портата. Денил усети прилив на надежда, макар да нямаше представа какво ги е принудило да отстъпят назад.

Изведнъж портата се наклони напред и падна върху земята пред краката на ичаните. Върху нея се изсипа лавина от натрошени камъни. Карико погледна към наредените върху стената магьосници и се усмихна доволно.

— Напуснете стената – нареди Болкан.

Магьосниците се затичаха към дървените стълби, които бяха прикрепени към вътрешната страна на стената. Денил и Фаранд бързо слязоха на улицата в подножието й.

— Сега какво? – Когато се озоваха на земята, Фаранд вече се беше запъхтял.

— Срещаме се с лорд Ворел.

— А след това?

— Не знам. Предполагам, че той ще има някакви нареждания.

След като прекосиха няколко улици, Денил намери воина, който ги очакваше на предварително уговореното място заедно с още няколко магьосници. Всички бяха мълчаливи и унили.

— Прегрупирайте се.

Ворел кимна и огледа мрачно присъстващите.

— Ще се приближим и ще нанесем удар по един от тях. След мен!

Денил, Фаранд и останалите магьосници последваха воина. Всички мълчаха.