Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Защо не? Явно имаш нужда.
— Аз си изпълних дълга към мъжете, които доведохме от Тал Верар, Джийн. Но те, както и всички тези хора, са чужди хора. Възнамерявам да накарам Страгос да реве за стореното от него, и ако за да го постигна, трябва да пожертвам тях, в името на всички богове, аз ще ги пожертвам. Като нищо!
— Богове! — прошепна Джийн. — Я се чуй какво приказваш! А аз си мислех, че аз съм каморец. Ти си чистата същина на камореца! Преди миг без малко да се разплачеш за тия хора, а сега си готов да ги издавиш, само за да си отмъстиш!
— За да си отмъстим — поправи го Локи. — За живота ни.
— Трябва да има и друг начин.
— И какво предлагаш? Да си стоим тука? Да прекараме няколко весели седмици на Островите на призрачните ветрове и после любезно да пукнем?
— Щом трябва — отвърна Джийн.
„Отровната орхидея“ със спуснати платна се приближи до кърмата на „Земеродно рибарче“ и застана до него, спирайки вятъра. Мъжете и жените по парапета му нададоха три буйни, ликуващи крясъка, всеки по-силен от предишния.
— Чухте ли? Те не поздравяват помиярската вахта, а своите — рече Джийн. — Сега сме свои. Част от всичко това.
— Те са чуж…
— Не са чужди — изпревари го Джийн.
— Е… — Локи погледна назад, към лейтенант Делмастро. Тя беше станала и поела кормилото на „Земеродно рибарче“. — Може би някои от тях са ти по-малко чужди, отколкото на мен.
— Ей, чакай мал…
— Прави, каквото трябва, за да си запълваш времето тук — навъси се Локи. — Но не забравяй откъде си дошъл. Страгос е наша работа. Да го победим, е наша работа.
— Да си запълвам времето? Да си запълвам проклетото време? — Джийн вдъхна ядно, сви юмруци и за миг сякаш се готвеше да награби Локи и да го разтресе. — Богове, разбрах какво се гърчи под кожата ти. Виж, ти може да си се примирил, че жената, която смяташ за единствена, я няма от години. Но толкова отдавна си се прецакал, че май вече си въобразяваш, че и целият свят спазва твоите навици.
Локи сякаш го промушиха с нож.
— Джийн, недей изобщо да…
— Защо не? Защо не? Мъкнем безценното ти страдание с нас като шибана свещена реликва! Не говори за Сабета Белакорос. Не говори за игрите. Не говори за Джасмер, за Еспара и за всичките ни заговори. Живях с нея девет години, също като теб, и се преструвах, че тя изобщо не съществува, за да не те разстройвам! Е, аз не съм като теб. Не ми допада да живея като скован от обет монах. Имам си живот и извън проклетата ти сянка!
Локи отстъпи назад.
— Джийн, аз не… Не съм…
— И престани да ме наричаш Джийн, мама му стара!
— Разбира се — рече хладно Локи. — Разбира се. Ако продължим, завинаги ще излезем от роля. Мога да падна по-долу и да забърша някоя по-долна. А ти се връщай при Делмастро, че ако пусне руля, няма да може да се държи на крака.
— Ама…
— Марш! — изкомандва Локи.
— Добре. — Джийн се обърна и тръгна, но спря за последен път. — Но разбери — аз не мога така. И в гибелта ще те последвам, и ти го знаеш, но не мога да прееба тези хора, пък било то и заради самите нас. И макар и да си мислиш, че е заради нас… аз не мога да го позволя и на теб.
— Какво значи това, по дяволите?
— Значи, че имаш много да размишляваш — отвърна Джийн и се изнесе с тежка крачка.
Малки групи моряци бяха започнали да се прехвърлят на борда от „Орхидеята“. Утгар притича до Локи, зачервен от възбуда, начело на група, понесла въжета и скоби, за да закачат корабите един за друг.
— Сладки Същини, Равел, току-що разбрахме за Избавителите — рече той. — Лейтенантът ни разказа какво си сторил. Изумително, мамка му! Добре си си свършил работата!
Локи погледна тялото на Мал, подпряно на гротмачтата, и гърба на Джийн, който вървеше към Делмастро, протегнал ръце да я подкрепи. И без да го е грижа кой го гледа, той метна сабята към палубата, тя се заби в дъските и затрепери.
— Да бе — рече той. — Май пак печеля. Ура за победителите.
Единайсета глава
Иначе — цялата истина
1
— Доведете пленниците! — изкомандва капитан Дракаша.
На палубата на „Отровната орхидея“ беше среднощ и корабът стоеше на котва под звездното небе. Луните още не бяха изгрели. Дракаша стоеше на парапета на квартердека, осветен от алхимични лампи, увила се с насмолен брезент вместо наметало. Косата й бе покрита с нелепа вълнена перука, смътно напомняща за церемониалното украшение за глава на верарски магистрат. Цялата палуба бе препълнена със сенки на моряци, а на малкото открито пространство по средата стояха пленниците.