Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елида го достигна тъкмо когато успя да отмести войника, проснат отгоре му.
А като зърна раната в корема му, с мъка се възпря да не падне на колене.
Кървеше обилно, защото плътта не се беше затворила - не я бе излекувал с елфическата си дарба. Раната явно беше страшно дълбока, щом с цялата си сила бе съумял да я затвори едва толкова.
Елида обаче не му го каза. Единствените ѝ думи бяха:
- Бентът ще се пръсне всеки момент.
Черна кръв обливаше посивялото лице на Лоркан, а тъмните му очи изглеждаха замъглени от агония. Елида стъпи здраво на земята, преглътна писъка си на болка и го хвана под раменете.
- Трябва да те измъкнем оттук.
Докато се суетеше да го вдигне, дъхът му излизаше на влажни хрипове. Тежеше като гигантска скала, неподвижен като самата крепост.
- Лоркан - примоли му се с крехък глас. - Трябва да те измъкнем оттук.
Краката му се размърдаха, предизвиквайки измъчения му стон. Досега не го бе чувала дори да изпъшка. Не го бе виждала неспособен да се изправи.
- Ставай! - нареди му. - Ставай!
Лоркан я прихвана през кръста и Елида не смогна да удържи болезнения си вик, когато тежестта му притисна едни към други костите на стъпалото и глезена ѝ. Не успявайки дори да се надигне на колене, Лоркан спря.
- Хайде! - подкани го тя. - Ставай!
Но тъмните му очи се отместиха към коня.
Фараша вървеше към тях, стъпвайки нестабилно през труповете. Дори не трепна, когато Лоркан се хвана с една ръка за долните каиши на седлото, а с другата за рамото на Елида и отново размести краката си.
Дишаше насечено. От корема му шурна прясна кръв и се стече по засъхналата върху жакета и панталона му.
Като се понадигна, Елида видя раната от лявата страна на гръбнака му.
Плътта се бе отворила толкова, че се показваха кости.
О, богове! О, богове!
Тя се наведе повече, за да му позволи да преметне ръка през раменете ѝ. И започна да се надига въпреки паренето, което долавяше в бедрата си, и болката, разрязваща глезена ѝ.
Лоркан напрегна сили, използвайки здравата опора на Фараша. Простена отново, тялото му залитна...
- Не спирай! - изсъска му Елида. - Да не си посмял да спреш!
Макар и останал без въздух, Лоркан успя да се изправи на нозе сантиметър по сантиметър. Изхлузи ръка от раменете на Елида и се вкопчи в седлото.
Толкова се задъхваше, че от раната на гърба му също потече прясна кръв.
Ездата до крепостта щеше да е изтезание. Ала нямаха избор.
- Давай! - Тя понечи да прикрие ужаса и отчаянието си. - Качвай се на седлото.
Той облегна чело в тъмното тяло на Фараша. Залюля се и Елида внимателно преметна ръка през кръста му.
- Не можаха да те убият, дявол да го вземе! - процеди през зъби. - И още не си мъртъв. Нито ти, нито аз. Така че се качвай на седлото!
Вместо да ѝ се подчини, Лоркан само продължи да диша тежко.
- Зарекох се винаги да те намирам - каза Елида. - Обещах ти, и ти ми обеща същото. Затова идвам; затова съм тук. Тук съм заради теб, разбираш ли? И ако не се качим на коня веднага, нямаме шанс срещу бента. Ще загинем.
Лоркан си пое поредна глътка въздух. И още една. Сетне стисна зъби, кокалчетата на ръцете му побеляха върху седлото и той вдигна крак до стремето.
Предстоеше му най-голямото изпитание: големият напън да се набере нагоре и да преметне крак през тялото на Фараша от другата страна на седлото.
Елида застана зад гърба му, стараейки се да не докосва кошмарната рана. Краката ѝ затънаха до глезените в ледена кал. Не смееше дори да надникне към бента. Още не.
- Качвай се! - Заповедта ѝ проехтя над паническите викове на бягащите войници. - Качвай се на седлото веднага!
Лоркан не помръдна. Цялото му тялото трепереше.
Елида изкрещя:
- Качвай се веднага!
И го забута нагоре.
Ревът на Лоркан проглуши ушите ѝ. Седлото изскърца от тежестта му, а от раните му рукна нова кръв, но поне вече се надигаше към гърба на кобилата.
Елида свика всички сили и нещо изпука в глезена ѝ. Болката бе толкова жестока, че ѝ причерня и се задъха. Залитна и изпусна тялото на Лоркан. Но той вече беше на седлото, преметнал крак от другата страна на коня. Преви се напред, притиснал корема си, и тъмната му коса провисна чак до гърба на Фараша.
Елида стисна зъби срещу болката в глезена си, поизправи се и впери поглед в далечината.
Дълга, окървавена ръка се спусна пред очите ѝ. Покана да се качи на коня.
Тя не я прие. Беше го качила на седлото. Не искаше да рискува да го бутне оттам.