Хюрем. Московската наложница

— Какво? Хюрем отново ли е бременна? — каза друга през смях. — Нашата ще получи удар.

— Така е. Хюрем затова продължава да ражда, та тази тук да получи удар и да пукне!

Гюлбахар беше принудена известно време да слуша смеха, избликващ зад вратата.

— Колко му е да го направи, красавице. Владетелят не излизал от леглото на московчанката. А и момичето е една нива — каквото посееш, все пониква. Казват, че падишахът вече не отивал да слуша какво се говори в Дивана. Ясно е, че постоянно сее.

Клюкарките продължиха да се кискат.

— В деня, когато се родил младият принц, господарят ни подарил на Хюрем ей толкова голям червен рубин и изумруд.

Гюлбахар не виждаше, но клюкарката със сигурност показваше с ръка размера на изумруда и рубина.

— „Когато порасне синът ни, ѝ рекъл, ще закачиш камъка на перото на тюрбана му, Хюрем ханъм“. А около врата на момичето увил огромна перлена огърлица с дължина я един, я два аршина[85]. Всяка перла била по ей толкова, не е зле, нали? От Индия ли ги били донесли, от Йемен ли, не знам? А фустата Хюрем отвърнала: „Подаръкът от господаря ми ще нося на главата“, и усукала перлите около островърхата си шапка. Нужно ли е да споменавам, че е била в люляков цвят? Жената е луда по светлолилавото. В градините на двореца и по тепетата на Истанбул не можело да минеш от люлякови дръвчета. Очевидци разказват, че по цял ден обикаляла из харема с шапката с перлите. Един Бог знае, сигурно не я маха и в леглото с господаря ни.

Другата се усмихна.

— Маха я, маха я. Не може в леглото на султана с островърха шапка. Не може да пъхаш две остриета в едно легло.

Кикотът на момичетата ужили мозъка на Гюлбахар като най-отровните скорпиони. В един момент почувства неистово желание да отвори вратата и да счупи пръчката в гърбовете им. Но успя да се овладее.

Не бъди глупава, Гюлбахар — каза си тя. — Поне този път преодолей чувствата и използвай главата си. Не виждаш ли, че земята се изплъзва изпод краката ти! Тук става въпрос за живота ти, глупачке, не разбираш ли? Да беше само твоят живот, както и да е, но и този на сина ти е вече в опасност.

Когато пред очите на Гюлбахар изникна слабото, но здраво телце  на принц Мустафа, тя се сепна от страх. Всичко се беше объркало.

— Какво стана? — попита се сама. — За да няма вражда за престола, не роди дете след Мустафа и какво от това? Ето ти кавга за престола. Трима принцове за едно място. При това само един е от твоята плът и кръв. Какво ще се случва сега?

За първи път през тази нощ, докато плачеше горко в леглото си, Гюлбахар съжали с истинска тъга, че беше скрила две свои бременности от падишаха. Чрез бабини илачи, билки и лъжици тайно пометна двете си деца, превръщайки се в убийца. При това едното беше момче. От душата на Гюлбахар се откъсна безмълвен вик. Син! В спомените ѝ изплува онази кървава картина. Един нещастен принц убит, без да види бял свят, от ръцете на майката, която го бе хранила в утробата си… Колко дълги нощи Гюлбахар хасеки, която светът наричаше Махидевран, проливаше сълзи и се молеше на Аллах да прости.