Илиада [bg]

той се изправи и хвана бика угоен за рогата; [780] плюейки тор от устата си, тъй на аргийците рече: „Тежка беда! Подкоси ми нозете богиня Атина; тя като майка подкрепя и пази навред Одисея.“ Каза. И всички ахейци във миг от сърце се разсмяха. А Несторид Антилох пък получи последна награда. [785] Той се усмихна и викна такива слова на аргийци: „Скъпи другари, вий знаете всичко, което ще кажа: ето и днес боговете почитат по-възрастни люде. Малко по-стар е от мене Аякс, син рожден на Ойлея, а Одисей е от време по-раншно, от хора по-раншни. Казват, че има той старост зелена, и много е трудно [790] да се надбягват със него ахейци — Ахил само може.“ Рече така и прослави сина бързоног на Пелея, а пък Ахил му отвърна веднага със следните думи: „Няма от теб, Антилохе, похвалата даром да мине: [795] златен полвина талант ще прибавя към твойта награда.“ Каза, таланта му даде, а той го получи със радост. После синът на Пелей дългосенното копие сложи точно насред във съвета, а с него и щита и шлема — на Сарпедона доспехи, които Патрокъл взе плячка. [800] Вождът Ахил се изправи и тъй на аргийци продума: „Ние приканваме двама най-смели от всички събрани, бойни доспехи облекли, със мед телосечна в ръцете, нека взаимно изпитат те своята сила в двубоя. Който пръв дивното тяло на своя противник докосне, вътрешността му допре през доспехи и кърви възчерни, [805] той ще получи от мене във дар този меч среброгвозден, хубав, тракийски — отнех го след битка от Астеропея. Двамата нека да вземат доспехите на Сарпедона, пир изобилен за тях ще приготвя във моята шатра.“ [810] Вдигна се мигом Аякс исполински, синът Теламонов, мощният син на Тидея, герой Диомед го последва. Всеки облече доспехи в гмежта между своите другари, точно в средата се сбраха; разпалени да се сражават, двамата гледаха страшно и ужас обхвана ахейци. [815] Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, трижди връхлитаха стръвно и трижди започваха схватка, Първом Аякс Диомеда удари по щита закръглен, но не досегна снагата — запази я бронята плътна. А Диомед се прицели в Аякса над щита грамаден, [820] в шията да го умери със своето копие светло. Вече обзети от страх за Аякса, ахейците гръмко викнаха мигом да спрат и получат еднакви награди. Все пак Ахил надари Диомеда със меча огромен, заедно с ножница чудна и ремък, изящно изрязан. [825] Диск от излято желязо Ахил незабавно изнесе. Силният Еетион бе го някога хвърлял умело. След като Еетиона Ахил богоравен погуби, диска и други богатства със кораби плячка откара. Пак се изправи Ахил и така на аргийци продума: [830] „Вие, които желаете тази награда, станете! Който го грабне, дори тучни ниви далеч да владее, той ще си има от него желязо пет пълни години. Негов пастир и орач, щом им ковко желязо дотрябва, няма в града да отиват: направо от диска ще взимат.“ [835] Тъй каза. Вдигна се пръв Полипет, непреклонен във боя, скочи великата сила на вожд Леонтея божествен, скочи Аякс Теламонов и после Епей богоравен. В ред се строиха. Пръв диска Епей със ръцете си сграбчи. В кръг завъртя го и метна; присмяха се всички ахейци. [840] Втори го хвърли герой Леонтей, на бог Арес потомък. Трети великият воин Аякс изведнъж го запрати с мощна ръка и надхвърли последните знаци на всички. Ала щом диска пое Полипет, непреклонен във боя, колкото млад говедар надалеч запокитва кривака, [845] който в дъга полетява сред стадо от крави в полето, толкова всички надхвърли той — викнаха дружно ахейци. Станаха бързо другарите на Полипета юначен, с царския дар те поеха към гладките кораби в стана. А за стрелците изнесе Ахил тъмносиньо желязо: [850] десет секири двуостри и десет до тях едноостри. После той мачта висока от кораб възчерен издигна в пясъка негде далече; на нея завърза плах гълъб с тъпичка връв за крака: заповяда да стрелят във него. „Който улучи сега със стрелата си плахия гълъб, всички двуостри секири ще вземе във своита палатка. [855] Който връвта му умери, а него дори не досегне, брадви с едно острие ще получи — по-долен300 стрелец е.“ Тъй рече. Скочиха двама: великата сила на Тевкър и Мерион, благороден служител на Идоменея. [860] Взели два жребия, в медния шлем ги разклатиха ловко. Падна се пръв да се цели цар Тевкър. Стрелата си лека тутакси прати, но той не обрече на Феб Аполона в дар хекатомба богата от агнета първородени. Гълъба той не улучи, че бог Аполон му попречи; [865] само засегна връвта, със която кракът бе завързан. Острата люта стрела мигновено преряза връвта му, гълъбът литна високо в небето, връвта се понесе, все към земята провисла; и викнаха гръмко ахейци. Вожд Мерион незабавно пое301 от ръката му лъка: [870] бе си приготвил стрелата, догдето се мереше Тевкър. Тутакси даде оброк на всесилния бог далнострелец за хекатомба богата от агнета първородени. Той нависоко съгледа под облаци плахия гълъб, както кръжеше: уцели му точно в средата крилото — мина стрелата през него и падна обратно надолу и се заби пред крака Мерионов. Раненият гълъб кацна от свода връз мачтата на чернокосия кораб, шията клюмна, запърха, крилата си гъсти отпусна, бързо душата му хвръкна — той падна далеч от героя. Всичко с почуда видяха войските и смут ги обхвана. [880] Взе Мерион за награда двуострите десет секири, Тевкър отнесе по-малките брадви при кораби кухи. Копие дълго предложи награда синът на Пелея, още котел, непоставян на огън, нашарен с цветчета, струващ цял вол. И се вдигнаха копиеборци прочути: [885] стана синът на Атрея, могъщият цар Агамемнон, и Мерион, благороден съратник на Идоменея. А пък Ахил бързоног и божествен така заговори: „Сине Атреев! Известно е колко ни ти превъзхождаш [890] както по сила, така и по хвърляне с копие дълго. Тази награда вземи и върви си при кораби гладки. Копие на Мериона юначен предлагам награда, стига това ти да искаш. Сърдечно и аз настоявам.“ Тъй каза. Мощният цар Агамемнон не бе несъгласен. Медното копие взе Мерион от Ахила Пелеев, [895] цар Агамемнон предаде дара си красив на Талтибий.