Приключенията на Казанова

Докато я увещавах, душата й се изля в най-нежни изрази и притискайки ме силно в обятията си, почувствувах как тя се пропиваше от сладострастие.

Нашето мълчание трая малко, насладата беше противоестествена, защото беше непълна и затова ме натъжаваше, като удвояваше възбудата ми.

— Как можеш да се оплакваш от това? — каза тя с нежно усърдие, — та тъкмо на тази непълнота дължим продължителността на насладата. Преди няколко мига аз те обичах, сега те обичам сто пъти повече, но без съмнение, бих те обичала по-малко, ако беше направил насладата пълна.

— О, прекрати това заблуждение, прелестна приятелко! Колко се лъжеш! Ти се забавляваш със софизми и пренебрегваш действителността, природата, която единствена може да ни даде истинско наслаждение. Страсти, които постоянно се подновяват и никога не се задоволяват напълно, са по-лоши от адски мъки.

— Но не представляват ли тъкмо тези страсти щастието? Та те са винаги съпроводени с надежди!

— Не, те не са никакво щастие, когато тази надежда бива винаги измамена. Където няма никаква надежда, там е истинският ад — а не може да съществува вече надежда, щом злоупотребяваш с нея за целите на измамата.

— Приятелю, ако в ада няма никаква надежда, то там не може да има и никакви страсти, защото да си представим страсти без надежди е пълна безсмислица.

— Тогава отговори ми на следното: ако ти желаеш да ми принадлежиш всецяло и живееш с тази надежда, което, според казаното от теб, е напълно естествено, тогава защо винаги поставяш препятствие на своята собствена надежда? О, божествена приятелко, не се заблуждавай повече с тънки остроумия! Нека бъдем щастливи, както природата изисква и бъди уверена, че действителността само ще усили любовта ни и чрез нашите наслади тя ще бъде постоянно като новородена.

— Това, което виждам, ме убеждава в противното, ти живееш, но ако страстите ти бъдат задоволени, ти би останал без живот, без движение. Зная това от опит. Ако би слял душата си в щастието, както с удоволствие би го направил, ти би придобил само след дълги промеждутъци отново един слаб живот.

— Ах, прелестна моя, твоят опит не може да значи много, по-добре не се осланяй на него. Ти никога не си познавала любовта, виждам го. Това, което наричаш неин гроб, е храмът, в който тя получава живот. Убежището, което я прави безсмъртна. Поддай се на справедливите молби, тогава ти ще опознаеш разликата между брака и любовта. Тогава ще видиш, че Химен103 умира на драго сърце, за да се освободи от живота, но че, напротив, Амур104 се разделя с него само за да може да се наслаждава на живота и че той се ражда пак бързо от смъртта, за да опита отново сладостите на съществуването. Освободи се от заблуждението си и ми вярвай, удовлетворението само усилва нежността на двете сърца, които се обожават.