Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Добре, аз ти вярвам, но нека почакаме. Дотогава нека се занимаваме с всевъзможни игри и да се задоволим с предварителната наслада, която нашите способности могат да ни доставят. Изяж с твоите целувки любимата си и ме остави да бъда господарка на цялото ти същество. Ако тази нощ ни се види къса, ще се утешим утре за това, като мислим как можем да си доставим една нова.
— А ако открият любовното ни съгласие?
— Та ще го държим ли в тайна? Цял свят може да види, че се обичаме и можем да се страхуваме само от онези, които са на мнение, че не сме щастливи. Трябва само да се пазим да не бъдем изненадани на местопрестъплението. Впрочем небето и природата ще се съединят, за да пазят любовта ни, защото когато две сърца се обичат така нежно, както ние се обичаме, тогава те не са виновни. Откакто се зная, любовта винаги ми се е струвала като божество на съществуването ми, защото винаги, когато видех мъж, ми се струваше, че виждах половината на моята същност. Бързах да се омъжа, като вярвах, че любовта ще се породи с брака. Ти не знаеш колко много се разочаровах, когато мъжът ми създаваше само страдания там, където очаквах най-висшата наслада. Постепенно ставахме приятели с него, но не и съпрузи. Но все пак той нямаше от какво да се оплаква, понеже винаги го задоволявах. Когато разбрах, че ти ме обичаш, се зарадвах извънредно много и пожелах да се влюбиш още повече, като вярвах, че аз самата няма да се разпаля. Но щом разбрах, че и аз се влюбвам, започнах да се отнасям лошо с теб, за да те отблъсна. Но твоето търпение и постоянство ме накараха да призная, че съм несправедлива и почувствувах, че мога да бъда щастлива само когато те направя щастлив.
— А защо не искаш да го сториш?
При тези думи аз посегнах към нея, но тя пак се отдръпна и ми каза да седна на стол до леглото. Вкаменен и развълнуван, аз я гледах и не можех да разбера що за странно същество беше тя. После извиках:
— Не, не мога да понасям вече! Ти няма да ме видиш повече! — след това скочих и излязох.
Впуснах се като полудял по площада и вдишвах дълбоко пресния въздух, защото ми се струваше, че щях да се задуша.
В това умопомрачение чух, че някой ме вика. Вдигнах глава и видях на един прозорец красивата Мелула, огрята от луната. Тази Мелула, от която имах лош спомен, беше куртизанка от остров Занте, жена с рядка красота. От четири месеца насам тя правеше всички развратници в Корфу или щастливи, или луди. Всеки, който я беше видял, възхваляваше прелестите й, говореше само за нея. Бях я виждал няколко пъти, но колкото и красива да беше, все пак не би ми дошло наум да я сравнявам с госпожа Ф., дори и да не бях влюбен в последната. Спомням си, че видях в 1790 година в Дрезден една разкошна жена, чиито черти много ми напомниха тези на Мелула.
Без да мисля, се изкачих горе и тя ме въведе в една добре наредена стая. Укори ме, че съм бил единственият, който още не я е посетил, макар че тя ме предпочитала пред всички други. Оставих я да върши с мен каквото иска и така се принизих като най-долен престъпник.
Нито моята страст, нито моята фантазия, нито красотата на жената бяха причина за моето падение, тъй като тя по никакъв начин не заслужаваше да ме има. Състоянието на възбуда, в което все още се намирах, беше причина да забравя за момент обожаваното същество, което, вместо да ме направи още повече влюбен, ме накара да мисля, че съм недостоен за нея.
Мелула беше така доволна, че отказа златните монети, които исках да й дам и ме пусна едва след като бях прекарал два часа с нея.
Щом дойдох отново в съзнание, изпитах чувството на отвращение спрямо себе си и спрямо недостойната жена, която ме беше подвела да нанеса такъв позор на най-достойната за обожаване. Измъчван от угризения на съвестта, аз се върнах вкъщи. Легнах си, но през тази ужасна нощ сънят не искаше нито за секунда да се спусне върху горещите ми клепачи.
Изтощен съвършено от безсънната нощ и от болката, станах на другата сутрин, облякох се и веднага се отправих при господин Ф., който беше пратил да ме повикат, за да ми предаде няколко заповеди за по-нататъшно изпълнение. След като изпълних нарежданията и му докладвах за това, влязох в стаята на сеньората. Намерих я пред тоалетната маса и пратих утринния си поздрав на образа й в огледалото, но внезапно очите й срещнаха моите, чертите й се разкривиха и тъга замести израза на задоволство. Тя наведе клепки, сякаш беше дълбоко потънала в мисли, но веднага след това отвори очи, като че искаше да чете в душата ми. Едва когато нейната слугиня излезе, тя наруши неприятното мълчание и ми каза с най-нежен и същевременно най-тържествен тон: