Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Пръв Дейв Серадини забеляза времето.
— Защо вътре в пристанището има зайчета? — Посочи през стъклото и всички вдигнахме глави да погледнем.
И наистина, сивите води изглеждаха изключително бурни. Тук-таме даже се виждаха водовъртежи.
— Ние с Дейв не обичаме бурно море — каза Офелия. — И двамата страдаме от морска болест.
— И аз — включи се Бони. — Не може ли да изчакаме морето да поутихне?
Рос отговори от мое име:
— Голяма идиотка си, Бони. Яхтата е дълга цели петдесет и два метра; за нея слабите вълнения изобщо не са проблем. Плюс това морската болест е въпрос на умствена нагласа, нищо повече.
Трябваше да уталожа страховете им.
— На борда имаме лепенки против морска болест — заявих самоуверено, — така че, ако ти става лошо, още с качването ще ти лепнем една.
Но когато слязохме от хълма, установихме колко сме сгрешили. Нямаше зайчета; бяха си истински вълни… Боже мили! Никога не бях виждал подобно нещо! Вълните бяха над един метър дори след вълнолома и се засичаха една друга, движейки се в най-различни посоки. Сякаш вятърът духаше едновременно от всички четири страни.
Лимузината направи десен завой и спря. Ето я „Надин“, издигнала се царствено над всички останали яхти. Божичко, как го мразех това корито! За какъв шибан дявол изобщо я купих? Обърнах се към гостите си и ги запитах:
— Ама нали е красавица, а?
Всички кимнаха. После Офелия рече:
— Защо и в пристанището има вълни?
— Не се тревожи, Офелия — каза Графинята. — Ако има силна буря, ще я изчакаме да отмине.
Ха, надявай се, рекох си! Движение… Движение… Трябва ми да се движа…
Лимузината спря на края на пристана, където ни чакаше капитан Марк заедно с първия помощник Джон. И двамата бяха в униформата на „Надин“ — бяло поло, сини шорти и сиви яхтсменски мокасини. Към всяка част от облеклото бе пришита емблемата на „Надин“, създадена от Дейв Серадини срещу скромната сума от осем хиляди долара.
Графинята грабна капитан Марк в обятията си.
— Защо е толкова бурно пристанището? — попита го.
— Изскочи неочаквана буря — отвърна капитанът. — Вълните са два до три метра. Ще трябва — трябва ли каза? — да изчакаме да поутихне, преди да тръгнем за Сардиния.
— Еби й майката! — избухнах. — Трябва мигновено да тръгваме, Марк.
Графинята моментално ме обля със студен душ:
— Никъде няма да вървим, докато капитан Марк не реши, че е безопасно.
Усмихнах се на наплашената Графиня и отсякох:
— Я по-добре се качи и отрежи етикетите от новите си тоалети. Вече сме на вода, сладур, а аз съм бог, когато съм на вода!
Графинята забели очи:
— Ти си един шибан идиот, който си няма и хабер от морски работи. — След което се извърна към групата: — Хайде, момичета, богът на моретата каза думата си.
При което всички жени ми се изсмяха, после поеха в индианска нишка по трапа и се качиха на яхтата по петите на скъпата си предводителка — Графинята от Бей Ридж.
— Не мога да остана в това пристанище, Марк. Прекалено много куалуди взех и сега ми е кофти. Колко е разстоянието до Сардиния?
— Около сто мили, но ако тръгнем сега, един господ знае колко време ще ни трябва. Ще се наложи да се движим бавно. Вълнението е около три метра, а бурите в тази част на Средиземноморието са непредсказуеми. Ще трябва да затворим всички люкове и да застопорим всичко в каюткомпанията. — Сви квадратните си рамене. — Дори и тогава вероятно ще понесем някакви вътрешни щети — счупени чинии, вази, някоя и друга чаша. Ще се доберем някак си, но категорично ти препоръчвам да изчакаме.
Погледнах към Роб, който сви устни и ми кимна еднократно, сиреч: „Да вървим!“
— Тръгваме, Марк! — рекох и вдигнах юмрук във въздуха. — Ще стане страхотно приключение, достойно да го описват по книгите!
Капитан Марк се усмихна и заклати правоъгълната си глава. А ние се качихме на борда да се подготвим за отплаване.