Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин се събудих в 8:30, както винаги сам в леглото. Графинята бе вече в конюшнята и сигурно кихаше като див планински дух. Когато се прибереше на обяд, още щеше да киха. После щеше да се качи до работната си зала да дизайнне някой нов модел облекло за бременни и майки. Някой ден, рекох си, може и да се опита да ги продаде.
Та лежах си аз с поглед, вперен в безбожно скъпия балдахин от бяла коприна и чаках болката да е появи. Вече шеста година агонизирах от лапите на оня гнусен пес Роки. Но никаква болка не минаваше по левия ми крак, нито усещах парене в долната част на тялото си. Спуснах крака на пода и се изправих. Протегнах ръце към небето. Пак нищо. Направих чупки в кръста наляво и надясно — пак нищо. Не че болката беше намаляла — изобщо я нямаше. Сякаш някой бе щракнал някакво ключе и буквално я бе спрял. Беше изчезнала.
Останах така прав по боксерки не знам колко време. После затворих очи, прехапах долната си устна и се разревах. Коленичих до леглото, положих чело върху матрака и продължих да рева. Шест години от живота си бях отдал на тази болка, последните три от които бяха толкова мъчителни, че направо изсмукаха живота от тялото ми. Бях станал наркоман. Бях получил депресия. И докато се друсах, бях вършил безотговорни неща. Ако не беше дрогата, никога нямаше да изтърва така положението в „Стратън“.
До каква степен животът откъм черната му страна се дължеше на пристрастеността ми към дрогата? Ако бях трезвен, щях ли да спя с всички там проститутки? Щях ли да прехвърля всичките тези пари контрабандно в Швейцария? Щях ли да позволя търговската практика в „Стратън“ да се изплъзне тъй непоправимо от контрол? Най-лесното бе да припиша всичко на дрогата, макар че единствено аз бях отговорен за всичките си деяния. Единствената ми утеха бе, че вече водя по-честен живот като строител на „Стив Мадън Шуз“.
В този момент вратата се отвори и в спалнята влезе Чандлър.
— Добро утро, тати! Дойдох да те цункам там, където те боли.
Приведе се и ме целуна под кръста, по веднъж от всяка страна, а после млясна една целувка върху самия белег на гръбнака ми.
Обърнах се, все още с насълзени очи, и за секунда я огледах. Та тя вече не беше бебе. Докато се губех в болката си, бе престанала да носи памперси. Личицето й бе по-очертано и макар още да нямаше три годинки, вече не приказваше по бебешки.
— Познай какво, шушко? — усмихнах й се. — От целувките на тати болката му мина! Няма я вече.
Това вече съвсем я впечатли:
— Ама наистина ли? — рече учудено.
— Да, бебче, вече я няма. — Грабнах я под мишниците, изправих се и я вдигнах над главата си. — Виждаш ли? Тати вече не го боли. Нали е чудесно!
— Ще си играем ли днес навън? — попита тя развълнувано.
— Разбира се! — И я завъртях в широк кръг над главата си. — От днес нататък ще си играем всеки ден! Но първо дай да намерим мама и да й съобщим добрата вест.
— Тя язди Липйиър, тати — поясни ми тя с всезнаещ тон.
— Ами тогава там ще отидем, но дай първо да видим Картър и да го цункаме и него, окей?
Тя кимна щастливо и двамата тръгнахме.
Когато Графинята ме видя, падна от коня. Буквално.
Конят хукна на една страна, тя отиде на друга, та сега лежеше на земята, кихайки и давейки се. Съобщих й за чудодейното си изцеление, след което се целунахме, споделяйки този прекрасен, безгрижен миг заедно. После казах нещо, което щеше да се окаже крайно неуместно:
— Мисля, че сега е моментът да направим едно ваканционно плаване с яхтата; ще ни помогне да се отпуснем.
Глава 34.
Лошо пътуване
А-а-а-а, яхтата „Надин“! Макар да ненавиждах шибаното корито и да си мечтаех да го видя потънало, все пак има нещо много секси в това да се размотаваш по сините води на Средиземно море на борда на една петдесет и един метрова моторна яхта. И наистина, и осмината, които бяхме на борда й — Графинята и аз плюс шестима от най-близките ни приятели, — се канехме да си прекараме световно върху моя плаващ дворец.
Човек, естествено, не бива да тръгва неподготвен на подобно вдъхновено пътешествие, затова вечерта преди отплаването хванах един от най-близките ми приятели, Роб Лорусо, да вървим на лов за дрога. Роб беше идеалният човек за тази цел; не само дето и той идваше с нас, но и двамата имахме стар опит в това отношение — веднъж в ужасна снежна буря три часа преследвахме един камион на куриерската служба „Федерал Експрес“ в отчаяно търсене на загубена пратка с куалуди.