Вълка от Уолстрийт

— Какво става? — извиках.

— Трамплинът за скокове се откъсна — изкрещя единият Бил. — Каюткомпанията ще се наводни, ако не затворим задните люкове. — И продължиха да тичат.

На мостика жужеше като в кошер. Самото помещение бе тясно — два метра и половина на четири — и с нисък таван. Капитан Марк държеше с две ръце античния дървен рул. През няколко секунди снемаше от руля дясната си ръка и работеше с ръчките на двата дросела, та носът на яхтата да е насочен срещу прииждащите вълни. До него стоеше първият му помощник Джон, заловил се с лявата си ръка за един метален прът да не падне. С дясната притискаше към очите си бинокъл. На дървената пейка седяха три стюардеси с вкопчени една в друга ръце и пълни със сълзи очи. През силното пращене на радиосмущенията се чуваше и нечий глас: Внимание! Буря! Внимание! Буря!

— Какво е това шибано време? — попитах капитан Марк.

А той мрачно поклати глава.

— Мамата си трака! И по-лошо ще стане. Вълните са седемметрови и продължават да нарастват.

— Но небето е все още синьо — рекох невинно. — Не разбирам защо.

— През оная ми работа ми е какъв е цветът на небето — озъби се Графинята. — Няма ли начин да се върнем назад, Марк?

— Изключено — отвърна й той. — Тръгнем ли да завиваме, вълните ще ни ударят странично и ще ни обърнат.

— Ще можеш ли да ни задържиш на повърхността, или да обявим „Мейдей“69?

— Ще се оправим — отвърна той, — но тепърва ще става грозно. И синьото небе ще изчезне. Навлизаме право в центъра на буря от осем бала.

Двайсет минути по-късно започнах да усещам ефекта от куалудите.

— Нямаш ли малко кока? — прошепнах на Роб и погледнах Графинята, за да разбера дали не ми е конфискувала моята.

Явно беше успяла. Поклати глава и каза:

— Вие двамата сте пълни откачалки, кълна се.

Но лайното наистина попадна във вентилатора едва два часа по-късно, когато вълните започнаха да надминават десет метра. С гласа на обречените капитан Марк обяви:

— Мама му стара, само не ми казвайте… — и само миг по-късно изкрещя: — Неочаквана вълна! Дръжте се!

Неочаквана вълна ли? Това пък какво ще да е? Научих само секунда по-късно, когато погледнах навън, а всички на мостика изкрещяха:

— Мама му стара! Неочаквана вълна!

Беше поне двайсет метра висока и се приближаваше с висока скорост.

— Дръжте се! — изрева капитан Марк. Грабнах Графинята през кръста с дясната си ръка и я притиснах до себе си. Дори и в такъв миг ухаеше страхотно.

Изведнъж яхтата зае някакво невероятно, почти вертикално положение с носа надолу. Капитан Марк даде пълна газ с дроселите, яхтата дръпна напред и започнахме да се катерим по лицето на неочакваната вълна. В един миг заковахме на място, след което вълната започна да се пречупва над мостика, докато накрая се стовари отгоре ни с мощта на няколко хиляди тона динамит… ТРЯ-Я-ЯС!