Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Всичко стана черно.
Стори ми се, че останахме цяла вечност под водата, но бавно, болезнено пак изскочихме на повърхността, макар и наклонени под шейсет градуса надясно.
— Всички ли сте окей? — попита капитан Марк.
Погледнах Графинята. Тя кимна.
— Добре сме — рекох. — А ти, Роб?
— Никога не съм бил по-добре — измърмори той, — обаче ми се пикае като на шибан състезателен кон. Слизам долу да видя останалите как са.
Докато Роб слизаше по стълбата, единият от Биловете изхвърча нагоре и се разкрещя:
— Отнесе предния люк! Потъваме откъм носа!
— Е, това вече е гадно — каза Графинята и поклати отчаяно глава. — Ебаси и лайняната ваканция.
Капитан Марк грабна микрофона на радиото и натисна бутона.
— Мейдей — обяви разтревожено. — Тук е капитан Марк Елиът на яхтата „Надин“. Обявявам „Мейдей“. Намираме се на петдесет мили от брега на Рим и потъваме откъм носа. Нужна ни е спешна помощ. На борда сме деветнайсет души. — После се приведе и започна да диктува на италианската брегова охрана точните ни координати, изписани в оранжево върху компютърния монитор.
— Отивай да донесеш от каютата ни кутията на желанията! — заповяда ми Графинята.
Изгледах я така, сякаш беше откачила:
— Ама ти…
— Отивай за кутията! — сряза ме тя. — И престани да се ебаваш!
— Добре, отивам — поех дълбоко въздух, след което погледнах към капитан Марк: — Обаче направо умирам от глад. Кажи на готвача да ми спретне един сандвич, ако обичаш.
Капитан Марк се разсмя:
— Ама ти наистина си едно чалнато копеле, ще знаеш! — И поклати квадратната си глава. — Ще кажа на готвача да ни направи по някой и друг сандвич. Чака ни тежка нощ.
— Цар си — рекох му и поех към стълбата. — Ще може ли и малко пресни плодове да добави? — И хукнах надолу.
Заварих гостите ми в каюткомпанията, паникьосани до възбог и привързани един за друг с дебело корабно въже. Но ни най-малко не се тревожех. Знаех, че италианската брегова охрана скоро ще дойде да ни спаси; само след няколко часа ще сме живи и здрави и в безопасност, а това корито нямаше повече да тегне около врата ми. Само ги попитах:
— Кефите ли се на ваканцията, момчета и момичета?
Никой не се засмя.
— Ще дойдат ли да ни спасят? — попита Офелия.
Кимнах й:
— Капитан Марк току-що обяви „Мейдей“. Всичко ще е наред. Но трябва да сляза долу. Веднага се връщам.
Запътих се към стълбата, но нова огромна вълна ме повали и се треснах в стената. Успях да се изправя на четири крака и залазих пак по посока на стълбата.
В този миг покрай мен прехвърча един от Биловете и изкрещя:
— „Чандлър“ се откъсна! Въжетата не издържаха! — и продължи да тича.
Добрах се до долния край на стълбата и се вкопчих в парапета. Успях да се изправя и да се довлека до каютата през водата, която заливаше глезените ми. А там, върху леглото, се кипреше шибаната кутия на желанията. Грабнах я, додрапах обратно до мостика и я подадох на Графинята. Тя затвори очи и започна да друса камъчетата.
— Що не опитам да се вдигна с хеликоптера? — предложих на капитан Марк. — Мога да прекарам по четирима души на един курс.
— Хич и не го мисли — рече той. — При такова вълнение ще е истинско чудо само да успееш да се вдигнеш, без да се разбиеш. А дори да се вдигнеш, изключено е да кацнеш повторно.
Три часа по-късно двигателите все още работеха, но изобщо не напредвахме. Заобиколени бяхме от четири огромни контейнеровоза, отзовали се на призива ни за помощ, които правеха всичко възможно да ни предпазват от прииждащите вълни. Почти се беше стъмнило, а ние все още очаквахме да ни спасят. Носът сочеше надолу под остър ъгъл. По стъклата плющеше дъжд като из ведро, а скоростта на вятъра беше към сто километра в час, че и повече. Но поне вече не залитахме. Бяхме стъпили на морските си крака.
Капитан Марк прекара цяла вечност на радиото да разговаря с бреговата охрана. Накрая ми каза:
— Окей, над нас има хеликоптер, от който ще спуснат кош, така че докарай всички на открития мостик. Първи ще се качат жените-гостенки, после жените от екипажа, а след тях — мъжете-гости. Последни ще са мъжете от екипажа, а аз — след тях. И кажи на всички да не носят никакъв багаж — само онова, което се побира по джобовете им.