Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Месец по-късно, в утрото на 20 юни, лежах в спалнята в полувегетативно състояние, когато по интеркома долетя гласът на Джанет:
— Барт Грийн на първа.
— Запиши каквото има да казва — измърморих. — В съвещание съм.
— Мно-о-о-го смешно — отвърна нахалният глас. — Каза, че трябвало веднага да разговаря с теб. Така че или вдигни телефона, или аз ще дойда да го вдигна. И махни този флакон с кокаин.
Това вече ме шашна. Тя откъде ме видя? Огледах се за малка дупка в стената, зад която да има скрита камера, но не видях нито една. Възможно ли бе Графинята и Джанет да ме наблюдават? Ама че нахалство! Въздъхнах отчаяно, оставих флакончето с коката и вдигнах телефона.
— Ало-о-о — измучах като след тежък нощен запой.
Със съчувствен тон:
— Здравей, Джордан, обажда се Барт Грийн. Как я караш?
— По-добре от всякога — изкряках. — А ти?
— А, добре съм — рече добрият доктор. — Виж какво, не сме се чували от няколко седмици с теб, но с Надин говоря ежедневно и тя много се притеснява за теб. Казва, че от една седмица не си излизал от стаята.
— А, не, нищо ми няма, Барт — рекох. Просто чакам да ми дойде второто дишане.
След няколко секунди неловко мълчание Барт каза:
— Как си, Джордан? Ама наистина как си, искам да знам.
Пуснах още една дълбока въздишка.
— Истината, Барт, е, че вече ми писна. Признавам се за победен. Не мога повече да търпя тази болка; не мога така да живея. Знам, че не си виновен ти, в това можеш да си сигурен. Знам, че направи каквото можа. Просто такива карти са ми се паднали, или пък е някакво възмездие. Няма значение всъщност.
Барт обаче веднага контрира:
— Ти може и да си се предал, но аз не съм. И няма да се предам, докато не оздравееш. При това ти гарантирам, че ще оздравееш. Сега искам да вдигнеш задника си от леглото, да отидеш в стаите на децата си и хубаво да ги погледнеш. Може и да ти е писнало да се бориш за себе си, но не можеш да спреш да се бориш за тях, нали? Може и да не ти е направило впечатление, но децата ти растат без баща. Кога за последно си играл с тях?
Опитах се да сдържа сълзите си, но не успях.
— Не мога повече — заподсмърчах. — Болката направо ме убива. Прерязва ми костите чак. Не мога да живея така. Чандлър страшно ми липсва. Виж, Картър почти не го познавам. Но болката е неспирна. Липсва само през първите две минути, след като се събудя. После се връща с пълна сила и ме обсебва. Какво ли не опитах — нищо не може да я спре.
— Обаждам ти се по конкретен повод — каза Барт. — Искам да опиташ едно ново лекарство. Не е наркотик и няма кой знае какви странични ефекти. Някои хора — хора като теб, с увредени нервни окончания — са постигнали учудващи резултати благодарение на него. — Спря и го чух как пое дълбоко дъх. — Слушай, Джордан: в структурно отношение на гърба ти му няма нищо. Зарастването ти е нормално. Но някъде имаш увреден нерв, който се включва не когато трябва — или, по-точно казано, се включва без всякакъв повод. У един здрав човек болката се явява предупредителен сигнал, да съобщи на тялото, че става нещо нередно. Но понякога, обикновено след тежка травма, в системата се получава късо съединение. И тогава дори при зараснала рана нервните окончания се задействат. Имам подозрението, че твоят случай е точно такъв.
— За какво лекарство става дума? — попитах скептично.
— То поначало се използва при епилепсия, за контрол върху припадъците, но действа и при хронични болки. Ще бъда съвсем откровен с теб, Джордан: шансовете не са кой знае колко големи. Федералната агенция по храните и лекарствените препарати не го е одобрила като средство за контролиране на болки, а и амбулаторните данни не са систематизирани. Ти ще си един от малкото хора в Ню Йорк, които го вземат против болка. Вече се обадих в аптеката ти. До един час ще ти го доставят.
— Как се казва?
— Ламиктал — отвърна. — И както ти казах, няма странични ефекти, така че дори няма да го усетиш. Искам довечера преди лягане да вземеш две таблетки, пък после ще видим каквото има да гледаме.