Вълка от Уолстрийт

Пет минути по-късно бяхме на хеликоптерната палуба и наблюдавах с ужас в очите как кошът се люлее в диапазон от трийсет метра във всяка посока. Стояхме и гледахме цели трийсет минути, надеждата постепенно отмираше, а накрая и слънцето се спусна под хоризонта.

В този момент пристигна Джон с паникьосан вид:

— Слизайте всички долу — нареди. — Хеликоптерът се връща да презареди. Ще трябва да напуснем кораба; всеки момент ще потъне.

Изгледах го невярващо.

— Заповед на капитана — допълни Джон. — Спасителната лодка е надута при кърмата — там, където беше трамплинът за скокове. Да вървим — махна ни с ръка.

Гумена лодка ли? — рекох си. При петнайсетметрови вълни? Абе, що не си гледате работата! Та това си е жива лудост. Но щом капитанът заповядваше така, и аз, и всички останали бяхме длъжни да изпълним заповедта му. Отправихме се към кърмата, където двамата Биловци държаха двата края на оранжева гумена лодка. В момента, в който я пуснаха на вода, морето я отнесе.

— Точка по въпроса — рекох с иронична усмивка. — Явно от идеята за гумената лодка нищо няма да излезе. Обърнах се и протегнах ръка на Графинята. — Ела да си поприказваме с капитан Марк.

Обясних на капитан Марк какво е станало с лодката.

— Майка му стара! — избухна той. — Казах им на тия младоци да не я пускат, преди да са я привързали! — Пое дълбоко въздух и си възвърна самообладанието. — Окей — рече. — Слушайте сега двамата какво ще ви кажа: останахме само с един двигател. Повреди ли се и той, губя управлението и някоя вълна ще ни обърне странично. Искам вие двамата да стоите тук горе. Щом яхтата се обърне, скачате през борда и гледате да се отдалечите колкото се може повече с плуване. Докато яхтата потъва, ще се образува силно течение надолу и има опасност да повлече и вас. Така че ритайте непрестанно по посока на повърхността. Водата е достатъчно топла, за да устискате, докато ви спасят. На около петдесет мили от нас се намира италиански разрушител, който идва насам. Ще се опитат да ни спасят пак с хеликоптер, но на силите им със специално предназначение. Вълнението е прекалено силно за бреговата охрана.

Кимнах и казах на капитан Марк:

— Чакай да сляза долу да съобщя на останалите.

— Не — заповяда той, — вие двамата ще стоите тук. Всеки момент можем да потънем и не искам да се разделяте. — После се обърна към Джон: — Слез долу и обясни всичко на гостите.

Два часа по-късно яхтата едва се държеше над водата, когато от радиото се чу пращене. Отгоре ни беше застанал нов хеликоптер, на италианските спецчасти.

— Добре — каза капитан Марк с луда усмивка, — вижте какво става сега: ще спуснат с лебедка един от командосите, но за да има къде да кацне, ще трябва да изхвърлим нашия хеликоптер през борда.

— Ти ташак ли си правиш с мен? — рекох ухилен.

— Боже мили! — възкликна Графинята и запуши уста с ръката си.

— Не — каза капитан Марк, — не си правя ташак. Но чакай да взема видеокамерата; такъв момент трябва да се увековечи.