Фурията на капитана

Без други доказателства те стигнаха до извода, че тази способност на техния противник е умряла заедно със Сари и болшинството негови шамани.

Изводът се оказа погрешен.

С първия удар на канимския заряд бяха изхвърлени повечето линии на трите алерански легиона.

Смяташе се, че дървената палисада е леко отбранително съоръжение, но е важно да бъде поставена външна защита, докато инженерите успеят да укрепят частта от стената, останала около разрушения град на върха на хълма.

— Сега знаем защо не са укрепили руините — промърмори Красус.

— Защо да вършат нашата работа за нас — подсмихна се Маркус, след което повиши глас и извика: — Трета кохорта, изравнете редиците!

След първата атака канимите организирано се оттеглиха, а втори по-голям отряд рейдъри вече чакаше в готовност.

За две години Насаг беше обучил новобранците си и ги беше превърнал в нещо, наподобяващо на истинска войска, и масовото движение на рейдърите, което в началото беше бавно, глупаво и почти случайно, беше станало дисциплинирано и точно.

Маркус отбеляза, че оръжията им също се бяха променили.

Те бяха взели остриетата на косите (велики фурии, първоначално това е било инструмент за прибиране на реколтата), които използваха рейдърите, и ги бяха закрепили върху дебели дървени дръжки, като ефективно превърнаха това, което беше оръдие на труда, използвано за близък бой, в оръжие с много по-голям обсег, подходящо както за атака, така и за отбрана.

Маркус наблюдаваше атаката и усещаше как сърцето му бясно блъска от страх, докато канимите се приближаваха с бойни крясъци и виене. Рейдърите се врязаха в оградата като жива вълна от мускули и стомана.

Канимите се биеха с много по-голямо умение, отколкото в битката при Елинарх, а новите оръжия потвърдиха смъртоносните си качества.

Отново и отново Маркус виждаше тази повтаряща се отвратителна сцена: канимски рейдър размахва здраво закрепена към дръжка коса и с две ръце я спуска право надолу в съкрушителен удар. И когато острието на косата падаше надолу с цялата сила и тежест на огромния каним, това примитивно оръжие просто пронизваше алеранската стомана директно през горната част на шлема и се забиваше в черепа на обречения легионер.

Това беше смъртоносна тактика. Противникът можеше с относителна лекота да нанася удари по своята цел и на практика нямаше никакъв начин легионерите, сражаващи се в сгъстен строй, да избегнат спускащото се острие на канимската коса.

Маркус навреме успя да вдигне щита си, за да поеме вътрешния край на косата, която се спускаше право върху главата му, и се отпусна на едно коляно. Върхът на косата мина директно през щита му, въпреки че той беше изработен от стандартна за легионите стомана, подсилена от фурии.