Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Тъй че щеше да приеме разказа. Все едно — нашепваше насмешливото гласче на невярващия в него — колко удобен е за него самия.

Пет дни изкачване и слизане по стръмни теснини и пресичане на каменисти поточета ги отведе до високо и широко възвишение, покрито със струпвания на юрти и препуснали хергелета коне. От строя им се надигна силен възторжен боен вик, последван от вой откъм многото станове. Младежи на коне се носеха напред-назад с вдигнати копия. Някои заставаха изправени на гърбовете на конете си, други отскокваха встрани и тичаха покрай животните със заровени в гривите им ръце.

— Ще си имате много работа с тия юнаци — рече Рилиш на Пъклената, която се оказа досами него. В отговор тя само го изгледа дълго и развеселено, после смушка коня си нататък.

Настрани направиха стан за Рилиш и поделението му. Зае се да го урежда заедно със сержант Струната.

— Сега какво мислите, господине? — попита го Струната, докато наглеждаха работата на войниците; някои вдигаха палатки, други правеха подражания на юрти от завивки и наметала върху клони. Стъкнати бяха огньове и водата се сгряваше в глинени гърнета над пламъците.

— Не съм сигурен, разбира се. Смятам, че ще съберат някаква войска. Очевидно възнамеряват да връхлетят и да изхвърлят нашествениците.

Рилиш долови погледа на войника, с чиято помощ избяга от сградата, и кимна за поздрав. Тя му отдаде чест с широка усмивка.

Докато ходеха, Рилиш попита сержанта си:

— Как се казва тя, Струна?

— Хм, това трябва да е ефрейтор Талия, господине. Титулярен учител по фехтовка с мечове. Момчетата пет пари не дават за умението. Мислят си, че здравата ръка и дебелата глава ще им помогнат. Момичетата, господине, са наясно, че в това е преимуществото им.

— Напълно вярно, Струна. Благодаря ти.

— Вероятно можем да уредим обучение, господине. Докато отпочиваме и се преустройваме. Бяхте болен известно време, тъй да се каже.

— Благодаря, Струна. Знаеш уставите. Само редовни чинове могат да се упражняват с оръжие.

Рилиш потърка страната на носа си.

— Твърде много офицери се оказаха пронизани, ако си спомням вярно.

— Както кажете, господине. Но ми се струва, че сега началството е много надалеч, и че някои могат да повдигнат въпроса дали въобще все още сме във войската, господине, ако следите мисълта ми.

Рилиш се спря пред дадената му от уикците юрта — при все че те самите отчаяно се нуждаеха от жилища.

— Благодаря, Струна. Но в деня, в който се поведа по мисълта ти, ще разкъсам всичките си дрехи и ще се хвърля в леда на Разреза.

— Питието е виновно, господине.

— Не ти е останало нищо от него, а?

— Ползвах го да тровя враговете, господине.

— Какво печално разхищение.