Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 178 179 180 181 182 183 184 185 186 ... 384
Перейти на страницу:

Фрида се върна и им съобщи:

— Бащата на Хайнрих ще ни види веднага, ако отидем там сега. Всичките влязоха в спортната кола на Вернер и се набутаха на предните седалки. — Не разбирам как продължаваш да поддържаш тази кола в движение — отбеляза Фрида, докато тръгваха. — Дори баща ни не може да си осигури бензин за лично ползване.

— Казвам на началника си, че е за служебни нужди — обясни Вернер. Той работеше за един важен генерал. — Но и аз не съм наясно колко време още номерът ми ще може да минава.

Семейство фон Кесел живееха в същото предградие. Вернер Стигна дотам за пет минути. Къщата бе обзаведена с разкош, макар и по-малка от дома на семейство Франк. Хайнрих ги посрещна на вратата и ги въведе във всекидневната стая, пълна с книги в кожени подвързии и украсена със стара дърворезба с изображение на орел.

Фрида го целуна.

— Благодаря ти, че го направи — каза тя. — Вероятно не е било лесно — знам, че не си в особено топли отношения с баща си.

Хайнрих засия от удоволствие.

Майка му поднесе кафе и сладкиш. Жената изглеждаше дружелюбна и несложно устроена. След като ги почерпи, тя си излезе — като прислужница. Влезе Готфрид, бащата на Хайнрих. И той имаше същата гъста остра коса, но неговата бе сива, а не черна.

Хайнрих започна:

— Татко, това са Вернер и Фрида Франк; баща им произведе апаратите Народен приемник. — А, да — произнесе Готфрид. — Срещал съм баща ви в Дворянския клуб. — А това е Карла фон Улрих — мисля, че познаваш и нейния баща. — Работехме заедно в посолството в Лондон — предпазливо каза Готфрид. — Това беше през четиринадесета година. Явно не бе особено доволен да му напомнят за връзката му с един социалдемократ. Той си взе парче сладкиш, непохватно го изтърси на килима, безуспешно опита да вдигне трохите, после се отказа и седна.

Карла се попита — „от какво ли го е страх?“

Хайнрих веднага премина към повода за посещението.

— Татко, смятам, че си чувал за Акелберг.

Карла внимателно наблюдаваше господин фон Кесел-старши. За частица от секундата в израза му се мярна отблясък на нещо, но той бързо възприе поза на безразличие.

— Малко градче в Бавария? — уточни той.

— Там има болница — обясни му Хайнрих. — За хора с умствени увреждания.

— Не мисля, че съм запознат с това.

— Смятаме, че там става нещо странно, и се питахме дали евентуално не знаеш нещо по въпроса.

— Със сигурност не знам. Какво става там?

Вернер се намеси:

— Брат ми почина там от апендицит — официалната версия. Детето на прислужницата на господин фон Улрих е починало по същото време в същата болница от същото заболяване.

— Това е много тъжно — но сигурно е съвпадение?

Карла каза:

— Синът на прислужницата ми нямаше апендикс. Бяха му го отстранили преди две години. — Разбирам защо толкова настоявате да проверите фактите — започна Готфрид. — Работата е изключително неудовлетворителна. Все пак, най-вероятното обяснение изглежда канцеларска грешка.

Вернер отговори:

— Ако е това, бихме искали да разберем.

— Разбира се. Писахте ли до болницата?

Карла отвърна:

— Писах им, за да питам кога прислужницата ми може да посети сина си. Отговор не се получи.

Вернер добави:

— Баща ми се обади в болницата тази сутрин. Главният лекар му затворил слушалката. — Боже мой. Какви отвратителни маниери. Все пак, това не е нещо, което влиза в сферата на дейност на Външното министерство.

Вернер се наклони напред.

— Господин фон Кесел, възможно ли е и двете момчета да са били използвани в таен експеримент, който се е провалил?

Готфрид седна отново.

— Абсолютно невъзможно — отговори той и Карла почувства, че им казва истината. — Такова нещо не се върши.

Звучеше облекчено.

Вернер изглеждаше, все едно въпросите му са се изчерпали, но Карла не бе удовлетворена. Чудеше се защо ли Готфрид е толкова щастлив от уверението, което току-що им е дал. Дали не бе, защото криеше нещо много по-лошо? През ума й мина възможността — толкова ужасяваща, че почти не можеше да си я въобрази.

Готфрид започна: — Е, ако това е всичко… Карла попита:

— Господине, Вие сте напълно уверен, че не са били убити от някаква експериментална терапия, която се е провалила, нали?

— Напълно уверен съм.

— За да знаете със сигурност, че това не е вярно, Вие трябва да имате някакви сведения за онова, което се извършва в Акелберг. — Не е задължително — възрази той, но напрежението в него се вдигна, и тя знаеше, че е попаднала на нещо. — Спомням си един пропаганден плакат на Националсоциалистическата партия — продължи Карла.

1 ... 178 179 180 181 182 183 184 185 186 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)