Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Знаех, монсеньор, при кого е вложена. Събитията, забавленията, крадците често са ограбвали цялото ми имущество. Но като знаех, че държа тези пари на сигурно място, аз търпях и чаках до последния миг.
— Последният миг настъпил ли е?
— Уви, да, монсеньор!
— Значи не можете повече да търпите и да изчаквате?
— Наистина невъзможно ми е — отговори Калиостро.
— Значи си искате парите?
— Да, монсеньор.
— Още днес?
— Ако обичате.
Разтреперан от отчаяние, кардиналът замълча за малко, после с променен глас каза:
— Графе, нещастните принцове по земята не доставят толкова бързо богатствата, колкото вие и другите магьосници, които заповядвате на демоните и ангелите.
— О, монсеньор — каза Калиостро, — вярвайте ми, че нямаше да ви поискам тази сума, ако не знаех предварително, че я имате.
— Аз да имам петстотин хиляди ливри! — възкликна кардиналът.
— Тридесет хиляди ливри в злато, десет хиляди — в сребро, а останалите — в бонове в касата.
Кардиналът пребледня.
— Които са в този шкаф на Бул79 — продължи Калиостро.
— О, господине, вие знаете?
— Да, монсеньор, и зная също всичко, което е трябвало да жертвате, за да доставите тази сума. Чух дори да казват, че среброто сте купили на двойна цена.
— Вярно е.
— Обаче, монсеньор — продължи Калиостро, — за десет години аз двадесет пъти едва не умрях от глад или затруднения, въпреки че имах този документ, който за мен представляваше половин милион. Обаче, за да не ви безпокоя, чаках. Мисля, че сме горе-долу квит, монсеньор.
— Квит, господине! — извика принцът. — О, не казвайте, че сме се разплатили, тъй като вие имате предимството щедро да ми заемете голямата сума. Квит! О, не, не! Аз съм и ще остана вечно ваш длъжник. Само, графе, питам ви, защо вие, който можехте вече десет години да ми поискате тази сума, мълчахте? През тези десет години аз можех двадесет пъти да ви върна парите, без да се притеснявам.
— Докато днес… — попита Калиостро.
— О, не крия — извика принцът, — че днес изисквате да ви бъде върната сумата, защото вие изисквате, нали?
— Уви, да, монсеньор.
— Това ужасно ме притеснява!
Калиостро поклати глава и повдигна рамене, което означаваше: „Какво искате, монсеньор, така е и не може да бъде другояче.“
— Но вие, който отгатвате всичко — продължи принцът, — вие, който умеете да четете в сърцата на хората и дори виждате в затворените шкафове, което понякога е по-лошо, вие може би не се интересувате да научите защо държа толкова на тези пари?
— Лъжете се, монсеньор — каза с леден тон Калиостро. — Не, не се съмнявам и моите тайни са ми донесли доста тъга, разочарования и нещастия, за да ме занимават тайните на другите, освен когато те ме засягат. Интересувах се дали имате или нямате пари, не ме засяга за какво сте ги предназначили. Освен това, монсеньор, ако знаех сега причината за вашето затруднение и ако тя ми се стореше сериозна и значителна, може би щях да склоня да отложа още, нещо, което при сегашните обстоятелства, повтарям, щеше да ми причини най-голямата щета. Предпочитам да не съм в течение на вашите работи.
— О, господине — извика кардиналът, чиято гордост и чувствителност бяха засегнати от думите на Калиостро, — не смятайте поне, че искам да будя състрадание с личните си затруднения, вие ще получите лихвата си, тя е означена и гарантирана чрез тази разписка, подписана от мен. Ще имате вашите петстотин хиляди ливри.
Калиостро се поклони.
— Зная — продължи кардиналът, разкъсван от болката да загуби в една минута толкова трудно събрани пари, — добре ми е известно, господине, че тази хартия е само едно признаване на дълга и не определя падежа на плащането.
— Ваше високопреосвещенство, моля да ме извините — отговори графът, — но аз се съобразявам буквално с разписката и виждам в нея написано:
Потвърждавам, че съм получил от господин Жозеф Балзамо сумата петстотин хиляди, която ще изплатя обратно при първото поискване.