Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Надявам се, госпожо, и съм много щастлив, че получих вашето първо одобрение.
— Имайте винаги подобни идеи и съм съвсем сигурна, че ще платите всичките ни дългове.
— Позволете ми, госпожо — каза министърът, — да се върнем към това, което искахте от мен.
— Възможно ли е, господине, да получа сега…
— Каква сума?
— О, може би доста голяма!
Калон се усмихна така, че насърчи кралицата.
— Петстотин хиляди ливри — каза тя.
— О, госпожо! — възкликна той. — Колко ме уплаши Ваше величество! Мислех, че се отнася за голяма сума.
— Значи можете?
— Разбира се.
— Кога Ваше величество ще има нужда от тях?
— На пети следващия месец.
— На втори сметките ще бъдат одобрени, вие ще имате парите на трети, госпожо.
— Благодаря ви, господин Калон.
— Най-голямото ми щастие е да се харесам на Ваше величество. Моля никога да не се стеснявате, що се отнася до моята каса. Ще бъде удоволствие и чест за вашия главен контрольор по финансите.
Той стана, учтиво поздрави и кралицата му подаде ръка, която той целуна.
— Още една дума — каза тя.
— Слушам, госпожо.
— Този заем ме измъчва.
— Измъчва? — попита той.
— Да, той е, за да задоволя една прищявка.
— Толкова по-добре, толкова по-добре… От тази сума поне половината ще бъде истинска печалба за нашата индустрия, търговия или за нашите забавления.
— Всъщност вярно — промълви кралицата. — Вие имате чудесен начин, за да ме успокоите, господине.
— Благодаря на Бога, госпожо. Ако нямаме никога други угризения освен угризенията на Ваше величество, ние направо ще идем в рая.
— Защото, виждате ли, господин Дьо Калон, прекалено жестоко ще бъде от моя страна да карам един беден народ да плаща за моите прищевки.
— Е, добре! — каза министърът, ехидно усмихнат и наблягайки на всяка казана от него дума. — Нека нямаме повече скрупули, госпожо, народът няма да ги плаща, заклевам ви се.
— Защо? — попита изненадана кралицата.
— Защото клетият народ вече няма нищо — отвърна невъзмутимо министърът. — А там, където няма нищо, кралят губи своите права.
Министърът се поклони и излезе.
58.
Събудени илюзии — изгубена тайна
Господин Калон едва премина през галерията, за да се върне вкъщи, когато се чу леко почукване на вратата на кралицата.
Появи се Жана.
— Госпожо — каза тя, — той е там.
— Кардиналът ли? — попита кралицата, учудена от думата „той“, която, произнесена от една жена, може да означава много неща.
Кралицата не довърши думите си. Жана вече беше въвела господин Дьо Роан и се сбогуваше, като крадешком стисна ръката на закриляния покровител. Принцът се озова изведнъж на три крачки от кралицата и почтително отправи възприетите поздрави. Мария-Антоанета се трогна от неговата сдържаност и чувство за мярка. Тя протегна ръка на кардинала, който още не бе повдигнал очи към нея.
— Господине — каза тя, — съобщиха ми за една ваша постъпка, която заличава много от обидите.
— Позволете ми — отвърна принцът, обхванат от вълнение, в което не личеше огорчение, — позволете ми, госпожо, да ви уверя, че обидите, за които говори Ваше величество, щяха да бъдат много смекчени, ако се бяхме обяснили помежду си.
— Не ви забранявам да се оправдаете — отвърна с достойнство кралицата, — но това, което можете да ми кажете, ще хвърли сянка върху любовта и уважението, което изпитвам към своята страна и моето семейство. Не можете да се оправдаете, господин кардинал, без да ме нараните. Хайде да не докосваме огъня, който все още тлее, може да опари или вашите, или моите пръсти и по-добре е да ви видя в нова светлина, която ви представя пред мен любезен, изпълнен с уважение, предан…
— Предан до смърт — прекъсна я кардиналът.
— Добре, щом е тъй. Но — усмихна се Мария-Антоанета — засега вървите само към разоряване. Ще ми бъдете ли предан, господин кардинал, докато се разорите? Това е много хубаво, твърде хубаво. Слава Богу, аз слагам добър ред. Ще живеете и няма да се разорите, поне, както казват, докато не се разорите сам.
— Госпожо!
— Ваша си работа. Все пак като приятелка, понеже вече сме добри приятели, ще ви дам един съвет. Бъдете пестелив, това е селска добродетел, кралят ще ви харесва повече, ако пестите, отколкото, ако прахосвате.
— За да се харесам на Ваше величество, ще стана и скъперник.
— Кралят — подхвана деликатно кралицата — не обича скъперниците.
— Ще стана това, което Ваше величество пожелае — прекъсна я със зле прикрит възторг кардиналът.
— Та ви казвах — намеси се рязко кралицата, — че няма да се разорите по моя вина. Вие поехте отговорност заради мен, благодаря ви, но аз имам с какво да изпълня задълженията си, не се занимавайте повече с тези неща, които след първото плащане ще засягат само мен.