Колието на кралицата

— Да се яви във Версай колкото се може по-бързо — каза куриерът и тръгна да разнесе същото съобщение по всички предполагаеми жилища на скитащата се графиня.

Куриерът току-що си беше отишъл и портиерът, без да ходи някъде далеч, изпрати просто жена си при господин Дьо Роан, за да предупреди госпожа Дьо ла Мот. Двамата съдружници размишляваха върху несигурността на големите суми. Когато графинята получи съобщението, разбра, че е належащо да тръгне. Тя поиска от кардинала два бързи коня, той я настани в една карета без герб и докато разсъждаваше върху известието, графинята бе откарана толкова бързо, че след един час пристигна в замъка. Там я чакаха и незабавно я въведоха при Мария-Антоанета. Кралицата се беше оттеглила в стаята си. Нощният й тоалет беше направен, друга жена в апартамента нямаше освен госпожа Дьо Мизери, която четеше нещо на кралицата в малкия будоар. Мария-Антоанета бродираше или по-скоро се преструваше, че бродира, тя се вслушваше с безпокойство във всеки шум отвън, когато Жана изникна пред нея.

— А! — извика кралицата. — Ето ви тук, много добре. Една новина… графиньо.

— Добра ли е, госпожо?

— Преценете сама. Кралят е отказал петстотинте хиляди ливри.

— На господин Дьо Калон?

— На всички. Кралят не иска да ми даде пари. Тези неща засягат само мен.

— Боже мой! — прошепна графинята.

— Не е за вярване, нали, графиньо? Да се откаже, да се задраска вече направеното разпореждане. Нека не говорим вече за минали неща. Върнете се бързо в Париж. Кажете на кардинала, който направи голяма жертва, за да ми достави удоволствие, че приемам неговите петстотин хиляди ливри до следващото тримесечие. Себично е от моя страна, графиньо, но се налага… аз злоупотребявам.

— О, госпожо — промълви Жана, — загубени сме, господин кардиналът вече няма пари.

Кралицата подскочи, сякаш току-що бе ранена или обидена.

— Няма… вече… пари — едва изговори тя.

— Госпожо, съвсем неочаквано за господин Дьо Роан поискаха от него да изплати един стар дълг. Било въпрос на чест и той го е изплатил.

Кралицата се спря като зашеметена от това нещастие.

— Много съм любопитна, нали? — каза кралицата. — Все с мен ли се случват всички тези грешки? Откъде знаете, графиньо, че господин Дьо Роан няма вече пари?

— Каза ми за това нещастие преди час и половина, госпожо. Нещастието е още по-непоправимо, тъй като петстотинте хиляди бяха, както се казва, забравени стари дългове.

Кралицата подпря с ръце главата си.

— Трябва да се вземе решение — добави тя.

„Какво ли ще направи кралицата?“ — помисли си Жана.

— Виждате, графиньо, това е ужасен урок. Наказана съм, че тайно от краля постъпих така глупаво — от посредствена амбиция и от дребнаво предизвикателство. Нямам никаква нужда от това колие. Съгласна ли сте?