Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Кралят взе перото както обикновено, а министрите започнаха да четат проектите или дипломатическите ноти. Господин Дьо Калон току-що бе отворил докладна записка във връзка със заема, заплануван за следващата година. Кралят започна яростно да нанася върху листа чертички.
— Все да вземаме заем — рече той, — без да знаем как ще го връщаме, въпросът е важен, господин Дьо Калон.
— Сир, един заем е като да черпиш от извор, водата изчезва тук, за да се появи в изобилие другаде. Нещо повече, тя изскача, увеличена от подземните води. И най-напред, вместо да се каже как ще платим, трябва да кажем как и с какво ще вземаме заем, защото проблемът, за който говори Ваше величество, не е с какво ще върнем, а ще намерим ли кредитори.
Кралят сгъсти чертите до черно, съвсем плътно, но не добави нито дума, чертите говореха достатъчно. След като господин Дьо Калон изложи своя план и той получи одобрението на колегите му, кралят взе проекта, въздъхна и го подписа.
— Сега, като имаме пари — засмя се господин Дьо Калон, — да харчим.
Кралят погледна министъра си и се намръщи, а от надрасканите чертички закръгли огромно мастилено петно. Господин Дьо Калон подаде на краля сложна ведомост с пенсии, възнаграждения, поощрения, дарения и заплати. Изложението бе кратко, но добре представено. Кралят прелисти страниците и стигна до общия сбор.
— Един милион и сто хиляди ливри за толкова малко неща! Как е станало?
Той остави настрана писалката.
— Четете, сир, четете и моля да отбележите, че от един милион и сто хиляди ливри има едно разходно перо, което стигна до петстотин хиляди ливри.
— Кое перо, господин главен контрольор?
— Авансът, направен за Нейно величество кралицата, сир.
— За кралицата? — извика Луи XVI… — Петстотин хиляди ливри за кралицата! Е, господине, това е невъзможно.
— Извинете, сир, но числото е точно.
— Не, не! — извика кралят, който изпита нужда да се заговори за пестеливостта на кралицата. — Кралицата не желае тази сума, господин Дьо Калон. Кралицата ми каза, че един кораб е за предпочитане пред бижутата. Тя мисли, че ако Франция сключва заеми, за да храни своите бедни, ние, богатите, трябва да помагаме на Франция. Значи, ако кралицата има нужда от тези пари, по-добре ще бъде да почака парите и аз ви уверявам, че тя ще почака.
Министрите изръкопляскаха на патриотичния порив на краля, когото в този миг божественият Хораций нямаше да го нарече Уксорий80. Само господин Дьо Калон, който знаеше затруднението на кралицата, настоя за отпускане на сумата.
— Наистина — каза кралят — вие сте по-загрижен за нас, отколкото ние самите. Успокойте се, господин Дьо Калон.
— Кралицата, сир, ще ме обвини, че не съм бил достатъчно старателен по нейния въпрос.
— Аз ще защитя пред нея вашия довод.
— Кралицата, сир, никога не иска нещо, освен когато е принудена.
— Ако кралицата има нужди, те са по-малко належащи, надявам се, отколкото нуждите на бедните, и тя ще отстъпи първа.
— Сир…
— Въпросът е решен — каза рязко кралят.
Той взе отново писалката и се зае с драсканиците.
— Отхвърлихте ли кредита, сир? — попита отчаян господин Дьо Калон.
— Аз го заличавам — отговори величествено Луи XVI. — Струва ми се, че още оттук чувам великодушния глас на кралицата как ми благодари, че толкова добре съм разбрал сърцето й.
Господин Дьо Калон прехапа устни. Луи XVI, доволен от героичната лична жертва, подписа със сляпо доверие всичко останало. Той нарисува една хубава зебра, заградена от нули, и повтори:
— Тази вечер спечелих петстотин хиляди ливри. Един хубав ден за краля, Калон. Ще съобщите добрата новина на кралицата, ще видите, ще видите…
— О, Бога ми, сир — прошепна министърът, — ще съжалявам много, ако ви отнема радостта да направите вие това съобщение на кралицата. Всеки според заслугите си.
— Добре — отвърна кралят. — Да прекратим заседанието. Стига толкова труд, щом работата е свършена добре. Ето, кралицата се връща, да идем при нея, Калон!
Засиял, кралят се запъти решително към Мария-Антоанета, която под ръка с граф Д’Артоа, пееше в преддверието.
— Госпожо — каза кралят, — хубаво ли се разходихте?
— Прекрасно, сир, а вие свършихте ли добре вашата работа!
— Отсъдете сама, спечелих за вас петстотин хиляди ливри.
„Калон удържа на думата си“ — помисли си кралицата.
— Представете си — добави Луи XVI, — Калон ви беше включил за половин милион кредит.
80
Уксорий (лат.) — робски предан на съпругата си — бел.прев.