Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— За да приключим, госпожо — каза кардиналът и се поклони, — остава ми да предложа на Ваше величество колието.
В същото време той извади от джоба си кутията с бижуто и я поднесе на кралицата. Тя дори не я погледна, което издаде силното й желание да види колието, и тръпнеща от радост, го постави върху един малък скрин, близо до нея.
Кардиналът се опита да произнесе няколко думи на учтивост, които бяха приети много добре, после се върна към казаното от кралицата относно тяхното сдобряване.
Понеже тя си беше обещала да не гледа пред него диамантите и понеже гореше от желание да ги види, кралицата го слушаше вече разсеяно. Също от разсеяност тя му подаде ръката си и той възторжено я целуна. После кардиналът се сбогува, смятайки, че пречи, което зарадва много кралицата. Един обикновен приятел не пречи никога, един равнодушен човек пречи още по-малко. Така премина срещата, която затвори всички рани в сърцето на кардинала. Той напусна кралицата, възторжен, опиянен от надежда и готов да докаже на госпожа Дьо ла Мот безграничната си признателност за преговорите, които тя така сполучливо беше довела до добър край.
Жана го чакаше в каретата му, на сто крачки пред бариерата, и тя получи пламенно уверение в неговото приятелство.
— Е, добре! — каза тя след първия изблик на благодарност. — Ще бъдете ли Ришельо или Мазарен? Австрийската уста насърчи ли вашите амбиции, или ви даде нежност? В политиката ли ви въведоха или в тайните любовни отношения?
— Не се подигравайте, скъпа графиньо — каза принцът. — Аз съм луд от щастие.
— Вече!
— Помогнете ми и след три седмици мога да имам министерство.
— Дявол да го вземе! След три седмици! Колко дълго време! Падежът на първото плащане е определен след петнадесет дни.
— О, всички щастия идват едновременно! Кралицата има пари, тя ще плати, а аз ще имам само заслугата за намерението. Прекалено малка чест, графиньо! Прекалено малка! Бог ми е свидетел, че щях да платя с удоволствие петстотин хиляди ливри за това сдобряване.
— Бъдете спокоен — прекъсна го, усмихвайки се, графинята. — Ще имате тази заслуга наред с другите. Държите ли много?
— Признавам, че бих предпочел кралицата да ми е длъжник…
— Монсеньор, нещо ми подсказва, че ще се възползвате от удовлетворението. Подготвен ли сте за него?
— Накарах да продадат последните ми имоти и заложих доходите и приходите си от следващата година.
— В такъв случай имате петстотин хиляди ливри.
— Аз ги имам, но след това плащане не ще зная какво да правя.
— Това плащане — рече Жана — ни дава три месеца спокойствие. За три месеца Бог знае колко неща могат да се случат!
— Вярно е, но кралят накара да ми кажат да не правя повече дългове.
— Двумесечният престой в министерството ще може да уреди всичките ви сметки.
— О, графиньо!
— Не се възмущавайте. Ако вие не го направите, ще го направят вашите братовчеди.
— Вие винаги имате право. Къде отивате?
— Да видя кралицата, да разбера впечатлението, оставено от вашето посещение.
— Много добре. А аз, аз се връщам в Париж.
— Защо? По-добре е да се върнете за играта довечера. Това е добра тактика, не отстъпвайте.
— За съжаление трябва да бъда на една среща, за която ми съобщиха сутринта, преди да тръгна.
— Среща?
— Доста сериозна, ако съдя по съдържанието на бележката, която ми дадоха. Вижте…
— Почерк на мъж! — каза графинята.
Тя прочете:
Монсеньор, един човек иска да разговаря за изплащането на голяма сума. Той ще се представи тази вечер у вас, в Париж, ако има честта да го приемете.
— Анонимно… Някакъв просяк.
— Не, графиньо, човек не се подлага доброволно да бъде набит от хората ми за това, че се е подиграл с мен.
— Вярвате ли?
— Не зная защо, но струва ми се, че познавам почерка.
— Вървете, монсеньор. Впрочем човек никога не се излага на опасност с хора, които обещават пари. Щеше да бъде по-лошо, ако не платят. Сбогом, монсеньор.
— Графиньо, щастие ще е за мен да ви видя отново.
— Между другото, монсеньор, две неща.
— Кажете!
— Ако случайно неочаквано получите голяма сума…
— Кажете, графиньо.
— Нещо загубено, находка, съкровище!
— Разбирам ви, хитруша, искате да кажете поравно?
— Наистина, монсеньор…
— Вие ми носите щастие, графиньо. Защо да не държа сметка за това. Ще бъде направено. Другото нещо?
— Сега. Не пипайте петстотинте хиляди ливри.