Колието на кралицата

59.

Длъжникът и кредиторът

Кардиналът, почти замаян, гледаше своя гост.

— Добре! — каза Калиостро. — Сега, когато подновихме познанството си, монсеньор, нека поговорим, ако желаете.

— Да — отвърна прелатът, съвземайки се малко по малко, — да поговорим за изплащането, което…

— Което ви посочих в писмото си, нали! Ваше високопреосвещенство бърза да узнае…

— О, това беше предлог, нали, поне доколкото предполагам?

— Не, монсеньор, ни най-малко, беше действителност, и то от най-сериозните, уверявам ви. Това изплащане си струва труда да бъде направено, тъй като се отнася за петстотин хиляди ливри, а петстотин хиляди ливри са голяма сума.

— Сума, която вие любезно ми дадохте на заем — каза кардиналът и по лицето му се появи лека бледност.

— Да, монсеньор, която ви дадох на заем — отговори Балзамо. — Приятно ми е да видя такава добра памет у един прочут принц.

Ударът бе нанесен, кардиналът усети как по челото и по бузите му се стича студена пот.

— За миг си помислих — каза кардиналът, като се опита да се усмихне, — че свръхчовекът Жозеф Балзамо е отнесъл своята полица в гроба, хвърляйки в огъня моята разписка.

— Монсеньор — отговори важно граф Калиостро, — животът на Жозеф Балзамо е нерушим, както и листът хартия, който смятате, че е унищожен. Смъртта няма власт над еликсира на живота, огънят няма власт над амианта78.

— Не разбирам — каза смаян кардиналът.

— Ей сега ще разберете, монсеньор, сигурен съм — каза Калиостро. — Като разпознаете вашия подпис.

Той му подаде една сгъната бележка, която, преди още да я разгърне, накара принца да извика:

— Моята разписка. Но вие я бяхте изгорили, господине, аз видях пламъка от нея.

— Вярно, аз хвърлих хартийката в огъня — каза графът, — но, както казах, монсеньор, случайността е пожелала да напишете разписката върху парче амиант вместо върху обикновена хартия, така че аз я намерих неповредена сред загасващите въглени.

— Господине — каза с известно високомерие кардиналът, защото той смяташе, че вижда в описанието на разписката белег на недоверие, — вярвайте ми, че аз нямаше да отрека моя дълг и без тази хартия, аз не се отказвам от бележката и вие грешите, като ме заблуждавате.

— Аз да ви заблуждавам, монсеньор, и за миг не съм имал подобно намерение, кълна се.

Кардиналът кимна.

— Накарахте ме да повярвам, господине — продължи кардиналът, — че разписката е унищожена.

— За да можете спокойно и щастливо да използвате петстотин хиляди ливри — отговори на свой ред Балзамо и леко повдигна рамене.

— В края на краищата, господине — продължи кардиналът, — как оставихте цели десет години една такава сума, без да я потърсите?