Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Калиостро сгъна хладно хартията и се приготви да я сложи в джоба си. Кардиналът го спря.
— Графе — каза той, — човек от рода Роан не понася никой на света да му дава уроци по щедрост. Впрочем сега ще бъде просто урок по честност. Дайте ми, моля, разписката, за да я платя.
На свой ред Калиостро, изглежда, се поколеба. Действително бледото лице, подутите очи, треперещата ръка на кардинала породиха у него силно състрадание. Кардиналът с цялата си гордост разбра доброто разположение на Калиостро. За миг предположи, че то ще бъде последвано от благоприятен за него изход. Но изведнъж погледът на графа стана по-суров, някаква сянка премина над начумерените му вежди, той протегна ръка към кардинала и даде разписката.
С наранено сърце господин Дьо Роан не изпусна нито миг, запъти се към шкафа, който Калиостро беше посочил, извади оттам голяма пачка банкноти, после посочи с пръст много кесии със сребро и изтегли едно чекмедже, пълно със злато.
— Графе — каза той, — ето вашите петстотин хиляди ливри, само че сега ви дължа още двеста и петдесет хиляди ливри за лихвата, ако допуснем, че се отказвате от сложната лихва, което ще представлява една още по-голяма сума. Ще наредя на иконома да направи сметките и да ви даде гаранция за изплащането, като ви помоля да ми дадете известно време.
— Монсеньор — отговори Калиостро, — аз дадох назаем петстотин хиляди ливри на господин Дьо Роан. Господин Дьо Роан ми дължи петстотин хиляди ливри и нищо повече. Ако исках да получа лихви, щях да ги отбележа в разписката. Пълномощник или наследник на Жозеф Балзамо, както искате, защото Жозеф Балзамо е наистина мъртъв, аз трябва да приема само сумата, отбелязана в разписката, вие ми я плащате, аз я получавам и благодаря, като моля да приемете моите почит и уважение. Вземам парите, монсеньор, и тъй като спешно имам нужда от цялата сума днес, ще изпратя да вземат златото и среброто, като ви моля да ги приготвите.
С тези думи, на които кардиналът не намери отговор, Калиостро сложи пачката с банкнотите в джоба си, почтително поздрави принца, остави разписката и излезе.
— Нещастието засяга само мен — въздъхна господин Дьо Роан, след като Калиостро си тръгна, — понеже кралицата може да плати и никакъв неочакван Жозеф Балзамо няма да дойде при нея, за да й иска петстотин хиляди ливри.
60.
Домашни сметки
Беше в навечерието на първото плащане, определено от кралицата. Господин Дьо Калон не беше удържал на обещанията си. Сметките му не бяха още подписани от краля.
Министърът имаше да урежда много неща. Той беше позабравил кралицата. Тя от своя страна смяташе, че е под нейното достойнство да напомня на министъра на финансите. След като бе получила обещанието му, тя чакаше. Започваше обаче да се безпокои и да търси начин да се осведоми и да говори с господин Дьо Калон, без да се изложи като кралица, когато получи от министъра една бележка.
„Тази вечер — пишеше той — работата, която Ваше величество ми оказа чест да възложи, ще се разреши от съвета, а кралицата ще има парите утре сутринта.“ Веселостта на Мария-Антоанета се възвърна напълно. Тя не помисли вече за нищо, дори и за тежкия следващ ден. Видяха я по време на разходките да търси най-закътаните алеи, сякаш за да се откъсне от всякакъв физически и светски допир. Тя още се разхождаше с госпожа Дьо Ламбал и граф Д’Артоа, който се беше присъединил към тях, когато след вечеря кралят в мрачно настроение влезе на съвет. Един кораб бе изчезнал в залива на Лион. Няколко провинции отказваха да плащат данъка. Една хубава карта на двете земни полукълба, излъскани и лакирани от самия крал, се беше спукала от горещината, така че Европа бе разрязана на две части на мястото, където се съединяваха 30-ият градус географска ширина с 55-ия градус географска дължина. Кралят се сърдеше на всички, дори и на господин Дьо Калон.
Напразно министърът на финансите му се усмихна и му предложи своя хубав парфюмиран портфейл. Кралят започна да драска върху къс бяла хартия чертички, при които малките човечета означаваха буря, а конете — хубаво време. Защото кралят имаше странната привичка да рисува по време на съветите. Луи XVI не обичаше да гледа хората в лицето. Той бе плах, перото в ръката го правеше уверен и спокоен. Докато той се занимаваше така, ораторът можеше да развива доводите си. От време на време кралят отправяше бегъл поглед и получаваше малко огън от очите на оратора, който излагаше идеята си точно колкото му трябваше, за да не пропусне човека, докато преценява думите му.
Говореше ли той самият, а той говореше добре, рисунката му осигуряваше реч без превзетост, без ръкомахания. Той можеше да спре или да се разгорещи според желанието си, чертичките върху листа заместваха при нужда разкрасяването на словото му.