Колието на кралицата

След тези думи кралицата подаде на Жана затворената кутия с бижуто, Жана леко я отблъсна.

— Госпожо, защо да не издействаме още една отсрочка?

— Да молим, значи да се унижаваме, графиньо, да издействаме, значи да бъда унижена. Отнесете кутията, мила, отнесете я!

— Помислете, госпожо, какъв шум ще вдигнат бижутерите, те ще изпитват съжаление към вас. Вашият отказ ще бъде също така позорен, както и вашето съгласие. Всички ще научат, че диамантите са били на ваше разположение.

— Никой нищо няма да узнае. Аз вече не дължа нищо на бижутерите, аз вече няма да ги приемам, добре е да мълчат поне заради двеста и петдесетте хиляди ливри, а моите неприятели, вместо да кажат, че купувам диаманти за милион и половина, ще кажат, че хвърлям парите си в търговията. Това е по-малко неприятно. Отнесете ги, графиньо, отнесете и благодарете от мое име на господин Дьо Роан за благоволението му и за добрата му воля.

С властно движение на ръката кралицата предаде кутията с бижуто на Жана, която не без вълнение усети в ръцете си тежестта му.

— Нямате време за губене — продължи кралицата. — Колкото по-малко неприятности имат бижутерите, толкова повече ще сме сигурни, че ще запазим тайната. Тръгнете бързо и гледайте да не види някой кутията. Идете най-напред у вас, защото едно посещение у Бьомер по това време може да събуди подозренията на полицията, която сигурно е любопитна какво става при мен, после, след като се върнете вкъщи и агентите се объркат, идете при бижутерите и ми донесете разписка от тях.

— Да, госпожо, ще стане, както искате.

Жана скри кутията под наметалото си, така че да не личи, че носи нещо. После с усърдието, което се изискваше поради височайшия съучастник в нейната дейност, тя се качи в каретата.

Най-напред, за да се подчини, Жана нареди да я откарат вкъщи, после изпрати каретата при господин Дьо Роан, за да заблуди кочияша, който я докара, и реши да смени облеклото си, за да е по-подходящо за нощно пътуване.

Камериерката я облече бързо според всички изисквания и внимание към дворцова дама. Тя забеляза, че Жана е замислена и разсеяна. Госпожа Дьо ла Мот наистина не мислеше за тоалета си, тя остави камериерката да се погрижи за него и насочи мисълта си към едно странно намерение, породено от обстоятелствата. Тя се питаше дали кардиналът не допуска голяма грешка, като оставя кралицата да върне украшението, и дали извършената вече грешка няма да намали изгледа за успех, за който господин Дьо Роан мечтаеше и се ласкаеше, че го е постигнал, участвайки в малките тайни на кралицата. Не пренебрегваше ли задълженията си по тяхното споразумение, ако изпълнеше заповедта на Мария-Антоанета, без да се посъветва с господин Дьо Роан? Дори останал без пари, кардиналът нямаше ли да предпочете да продаде себе си, отколкото да лиши кралицата от предмета, който тя силно желаеше?