Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Това ще трябва да се заплати отделно.
Лицето на Дюпре беше цялото сгърчено от нетърпими болки.
— Все едно… тази болка… — Баршал сви рамене и изчезна в разположената зад аптеката лаборатория. Малко по-късно се върна обратно, като държеше в ръката си чаша с млечнобяла течност.
Дюпре посегна припряно към нея и я изпи до дъно.
— Merci, гражданино! — Той наведе глава и си пое няколко пъти дълбоко дъх. — Вече помага.
— Четири франка.
Дюпре вдигна глава.
— Безобразие!
Баршал сви рамене.
— Казахте, че ще платите.
Дюпре му даде неохотно парите.
— Ще имам предвид за в бъдеше никога вече да не получавам пристъп на слабост във вашия дюкян. — Той се обърна и затътри крак към вратата. — Сбогом гражданино!
Баршал се ухили до уши, погледна в гръб отдалечаващия се Дюпре и прибра парите в касата. Така му се пада на този грозник, помисли си той удовлетворено. Мъжът имаше лице, от което на човек нещо му се обръщаше в стомаха и му се разваляше апетита. Той грабна хляба и сиренето и отхапа здравата и от двете. После посегна към бутилката и я пресуши на три глътки.
Докато Дюпре бързаше по улицата, ръката му обгръщаше милващо шишенцето, което Баршал му беше дал. За съжаление трябваше да отстрани от пътя си аптекаря. Един безскрупулен аптекар можеше да му бъде от голяма полза, но за беда Баршал беше известен и на други в града като човек без морал. Граф дьо Прованс трябваше да бъде осветлен колко е остро новото му оръжие и колко безотказно може да посича. Като косата на смъртта, мина през ума на Дюпре.
Той претегли в ръката си лекото смъртоносно шишенце. И без капките, които беше излял във виното на Баршал, отровата беше повече от достатъчна за целта му.
— Днес няма да може да го посетите — каза мадам Симон на Катрин, когато тя три дни по-късно застана на прага на стаичката. — Момчето лежи неподвижно и се е втренчило пред себе си, без да вижда нищо.
Катрин ококори уплашено очи.
— Да не е болен?
— Не е болен. — Мадам Симон прехапа ядосано устни и хвърли свиреп поглед към съпруга си, които седеше с голямата си кана край огъня. — Глупавият ми мъж е виновен. Беше се натаралянкал и в безпаметството си казал на Шарл, че били отрязали главата на майка му.
— Все някога трябваше да научи — заяви Симон навъсено. — Цял свят го знае.
— Ти обаче не биваше да се кривиш и да танцуваш пред него и да се държиш, сякаш в ръката ти е главата на тази мръсница — нахока го мадам Симон разгневено. — Да му се каже по този начин… не, това беше прекалено много за него.
Катрин кипна от лют гняв. Трябваше да се извърне, за да не видят изражението на лицето й.
— В такъв случай ще дойда утре.
— Утре вече няма да ме намерите тук — каза Симон озлобено, — Аз напускам Тампл. Измамиха ме!
Жената сви рамене.
— Конвентът му обещаваше по-добро място и той се отказа от момчето като негов възпитател.
— Но другото място не ми го дадоха, а сега не ми разрешават да оттегля напускането си като възпитател. — Симон пресуши на един дъх каната си. — Те тепърва ще съжаляват. Никой не беше толкова добър към момчето, колкото аз.
— А какво ще стане с Шарл?
— Мислите ли, че бих се отказала от четирите хиляди годишно само защото глупавият ми мъж напуска Тампл — отговори мадам Симон разгорещено. — Ще остана при момчето, докато ми разрешат.
Ако действаха бързо, при освобождаването на момчето щяха да си имат работа само с мадам Симон. Трябваше да се уведоми незабавно Франсоа за очертаващите се промени! Катрин се обърна и понечи да тръгне към вратата.
— Катрин!
Тя се обърна и видя, че Луи Шарл се беше изправил на лакът.
— Не си тръгвайте, Катрин!
Катрин хвърли умоляващ поглед към мадам Симон. Жената седна с въздишка на мястото си пред печката.
— Вижте дали няма да ви послуша и да хапне нещо.
Катрин тръгна към леглото му.
Заради призрачната бледност на детето сините му очи изглеждаха огромни. То я погледна отчаяно.
— Отсекли са й главата — прошепна момчето. — Така, както на татко отсякоха главата.
Катрин седна до него на леглото.
— Да!
— Вие сте знаели?
Тя преглътна болезнено и кимна.
— Тя не беше зла — изрече той с ненадейно настървение. — Не биваше да постъпват така с нея.
— Шшт! — Катрин хвърли поглед към семейство Симон, но те, изглежда, не бяха чули нищо. — Трябва да си предпазлив, Луп Шарл’
— Защо? И на мен ще ми отрежат главата!
— Не, на теб няма!
— Сега аз съм кралят. Кралете вече никой не ги обича! — Сълзи потекоха от очите му. — Ала на нея не биваше да й отсичат главата. Та тя беше само кралица. Вместо нея трябваше да убият мен!