Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Е, и?
Дантон сви рамене.
— Отвърнах му, че не изпитвам никакъв интерес към услугите му. Тогава полагах неимоверни усилия да попреча на Робеспиер да отреже главите на половината Париж и нямах никакво желание да получа на всичко отгоре и вашата, поднесена на тепсия.
— Навярно трябва да съм ви благодарен, че сте бил зает с друго.
— Когато отхвърлих предложението му, Дюпре се закле, че щял да се обърне към Робеспиер. — Дантон са намръщи. — Тъй като обаче сте все още жив, съмнявам се, че е осъществил заканата си.
— Мога ли да попитам защо така ненадейно сте се загрижили за мене?
— Въобще не съм имал такова намерение. Вие сте застрашен като всички нас — каза Дантон сърдито.
— Защо тогава ме предупреждавате?
— До ушите ми стигна, че вашата братовчедка се е нанесла при Франсоа Ечеле в Тампл. Романтичен и неблагоразумен жест от нейна страна!
— Напълно вярно. Но не можах да й се противопоставя!
— И тъй като аз знам за присъствието й в Париж, то може да се заключи, че и за Дюпре това не е тайна. Той има безчет контакти в града, а Пирар, неговият някогашен лейтенант, сега е на служба в Тампл. Би било разумно, ако вземете мерки да защитите вашата братовчедка!
— Ще направя всичко възможно. — Жан Марк се изправи. — Благодаря ви за предупреждението. Но мога ли да попитам защо го правите?
— В спомените ми се е запазило лицето й… от онова време в манастира… — Дантон поклати глава. — Тя достатъчно се напати. Толкова много невинни трябваше да умрат… Чухте ли вече за Габриел, моята жена?
— Да, най-дълбоките ми съболезнования, гражданино!
— Ожених се наново. Лусил е братовчедка на Габриел, чудесна жена. След сватбата прекарахме няколко месеца на село… Там преживяхме много щастливи часове. — Той въздъхна. — Въобще не исках да се връщам обратно.
— И все пак сте се върнал.
— Трябва да се опитам да спра всичко това — каза Дантон. — Талигите все още трополят към гилотината. Робеспиер е на мнение, че само терор може да гарантира оцеляването на революцията.
— Желая ви успех — каза Жан Марк сериозно. — Не смея да се обзаложа какви са шансовете ви да се справите с този луд.
— И аз не смея. О, Боже, как ми омръзна всичко това! — Той се надигна. — Сбогом, Андреас! Погрижете се за безопасността на вашата братовчедка!
— Франсоа ще я закриля.
— Франсоа! — Меланхолия пробягна по лицето на Дантон, преди отново да добие суров вид. — Много се надявам, че й засвидетелства повече вярност, отколкото на мен.
— Сбогом, Дантон! — Жан Марк се обърна и понечи да си тръгне.
— Жулиет дьо Клеман!
Жан Марк хвърли поглед през рамо.
— Дюпре спомена вашата братовчедка само между другото, но когато говореше за мадмоазел дьо Клеман, от устата му изкачаха змии и гущери. Убеден съм, че ще направи всичко, за да й отмъсти. Ако самият той не успее да я отстрани от пътя си, ще намери някаква възможност да я прати на гилотината!
— Така ли каза?
Дантон кимна.
— Ако тя значи нещо за вас, скрийте я на безопасно място!
— Тя значи твърде много за мен!
Жан Марк отвори вратата и излезе.
— Определете дата — каза Жан Марк на Франсоа. — Ще ми се да приключим по-скоро.
— Дори и да определя някаква дата, навярно ще се наложи да я променим — изрази съмнение Франсоа. — Не можем да сме сигурни, че…
— Вече ви казах, какво ми разкри Дантон. — Жан Марк се обърна с гръб към прозореца и погледна Франсоа. — За Бога, имаме си работа с Дюпре. Вие знаете кой е той. Кой може да предвиди кога ще вземе решение да тръгне срещу всички нас?
— Досега не е предприел нищо.
— Определете дата! Бих искал да настаня Жулиет на безопасно място.
Франсоа кимна. Погледът му се беше спрял на картината на „Вихрения танцьор“ в ъгъла на салона. — Е, така да бъде… ще измъкнем момчето от Тампл на 19 януари.
— На 19 януари. — Нана сложи сивата перука и скри ръце под нея. — Те смятат да внушат на семейство Симон, че Уилям Даръл крои отвличане. Четирима от стражата са подкупени, за да служат за ескорт, а Жулиет дьо Клеман ще подправи подписа на Робеспиер под един документ, в който се разпорежда момчето да бъде откарано на безопасно място под патронажа на Ечеле. — Тя застана пред огледалото и от взе сребърната табакера за емфие сърцевидната бенка. — Тогава малкият ще може да напусне тъмницата, съпроводен от подкупените стражи и ще бъде откаран от Париж в Хавър.
— Много хитро! Бенката е твърде близо до устата ти. Преместя я мъничко наляво! — Дюпре взе да гримасничи. — Малката дьо Клеман, това чудовище, ще трябва здравата да се поупражнява в подправянето на подписа му. Нужен ми е един от изхвърлените листове, но върху него трябва да стои само подписът, иначе нищо. Разбра ли?