Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Не съм толкова глупава.
— Имаш дързък език. За теб е цяло щастие, че в друго отношение съм доволен от теб. Та ти знаеш как постъпих с Баршал. — Дюпре я изгледа критично от главата до петите. — Престани вече, изглеждаш добре! Ела насам!
Нана се вцепени, после се обърна и тръгна бавно-бавно към него.
— Значи ние ще нанесем удара си на 19 януари?
— Че защо не? Ще бъде много весело, ако използвам техния план като основа на моя собствен. Днес говорих с Пирар. Той е очарован от перспективата да бъде един ден щедро възнаграден за работата си. Коленичи!
— Вие сте разказали на Пирар за Мосю?
— Той не знае нищо, което да излиза извън задълженията му. Хора като Пирар са само инструменти, с които по-умните си служат. Ти мразиш да коленичиш пред мен, нали?
— Да.
— Въпреки това го правиш. — Показалецът му докосна изкуствената бенка върху бузата й. — Камий нямаше нищо против! Но ти ми допадаш повече, защото удоволствието с теб е по-голямо.
— Да започвам ли?
— Веднага! — Той приглади отстрани косите на перуката. — Един прекрасен ден ще те съблека гола и ще те затворя в големия шкаф. Тъкмо онова, което ти ми беше причинила, спомняш ли си? Беше един скрин в килера, а пък ти ми каза, че съм трябвало да се науча…
— Не съм ти казвала нищо такова!
Той я удари с всичка сила.
— Естествено, че си! Е, признай го!
— Аз бях!
— И после пусна вътре насекомите. Ала аз не може да съм бил толкова непослушен, че да съм го заслужил, нали?
— Не.
— Но ти не се бой! След като те измъкна, ще те държа и ще те галя и ще ти кажа какво трябва да прави едно славно момиче, за да ме зарадва.
Гласът й трепереше от непресторен ужас.
— Не ме затваряй в шкафа!
— Засега няма — успокои я той. — Човек трябва истински да се наслаждава на наказанието. — Той се облегна назад. — Можеш да започваш.
Гласът на Нана все още трепереше, когато подхвана с високия жаловит тон, който той искаше да чуе.
— Обещай ми, че винаги ще бъдем заедно! Ти си моето скъпо малко момче, Раул…
— Фалшификацията е изключително добра. — Нана подаде на Дюпре празен лист, върху който отдолу се мъдреше подписът на Робеспиер. — Този беше най-добрият, ала аз й внуших, че и другите ще свършат работа. Този тук го мушнах под ветрилата в кошницата се, когато се зазяпа.
Дюпре огледа с критично око подписа.
— Много добре. Тя е наистина талантлива. Не бих могъл да различа този подпис от истинския.
— Да обличам ли роклята?
— Какво? — Той я погледна нетърпеливо. — Не, днес нямам никакво свободно време. Трябва да се срещна с Пирар и да уредя нещо. Можеш да си вървиш.
Нана го погледна учудено.
— Върви си! — Дюпре се извърна. — Казах ти, че имам работа с Пирар.
— Не мога ли да ти помогна?
— Тези неща не те засягат. — Той провлече крак към писалището. — Ела утре пак!
— Утре е седемнадесети. Трябва да сме готови за…
— Ти се осмеляваш да ми нареждаш какво трябва да правя?! Май че все пак трябва да облечеш роклята.
— Не! — Тя изтича запъхтяно към вратата. — Утре ще дойда пак.
Оглушителното чукане прокънтя болезнено в ушите на Жулиет. Тя изтича надолу по стълбището.
— Какво става тук? — Тя надникна в Златния салон. — Робер, какво правиш?
— Опаковам.
— Виждам. — Тя се огледа изненадано. Всички картини бяха свалени, в салона имаше много сандъци и куфари.
Робер вдигна очи от картината, която току-що опаковаше.
— Мосю Андреас разпореди всичко да се вземе при пътуването. — Той продължи работата си.
Жулиет мина през помещението и огледа голите стени. Всичките картини на Фрагонар и Буше, та дори и „Вихреният танцьор“, бяха изчезнали.
— Къде е сега мосю Андреас? — извика тя, като се опитваше да заглуши чукането.
— След закуска отиде при мосю Бардо.
Жулиет се спря до едно обковано с месинг сандъче, което й беше добре познато. „Вихрения танцьор“!
— От подземието ли го извади?
Робер кимна.
— Той изрично нареди да се изнесе навън. Всички ценни предмети трябвало да бъдат грижливо опаковани. За голямо пътуване ли става дума, мадмоазел?
— Аз… аз не знам. — Секунди по-късно усети как започна да я връхлита паника. Нима беше възможно Жан Марк да й се е наситил и да я пъди? Не, той нямаше да обърне с краката нагоре цялото домакинство, за да се отърве от една любовница!
— Погрижи се всички картини на мадмоазел от стаята й да бъдат опаковани, Робер! — Жан Марк се беше появил на прага на салона. — И кажи на Мари да започне да опакова и гардероба на мадмоазел.
Нейните неща! За неговите въобще не ставаше дума. Отново я облада паника и Жулиет си наложи с усилие на волята да не се забележи нищо от тревогата й.