Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Заминаваме ли?
— Да. — Той се обърна към Робер. — Сега ще отидем в кабинета ми да прегледаме книжата. — И повлече Жулиет със себе си.
Тя едва смогваше да го следва, когато той тръгна забързано по коридора.
— Утре ще изпратя Робер и Мари с картините, и „Вихрения танцьор“ във Вазаро. Без нас тяхната безопасност в Париж не е гарантирана. Ако всичко мине добре, то участието на Катрин и Франсоа в цялата тази афера ще остане неразкрито и Вазаро ще бъде надеждно убежище за всички тях.
— За тях ли? Ние няма ли да заминем за Вазаро?
Той поклати отрицателно глава.
— Нашата цел е Чарлстън. Току-що идвам от Бардо, комуто наредих да даде пари на Франсоа, за да освободи няколко осъдени на смърт. Освен това взех семейните украшения на рода Андреас. Някои от нещата не съм ги виждал от години. Мина ми през ума, че рубините много добре ще ти подхождат. — Той я придърпа в кабинета си и затръшна вратата. — Искаш ли да ги видиш?
— Не. — Тя го погледна изненадано. — За Чарлстън ли? Заради това ли се опакова всичко? И откъде накъде тъкмо в Чарлстън?
— Идеята ми е много разумна. Америка наистина е доста дива страна, но правителството не нарежда да се търкалят глави по улиците и почита търговците от моя ранг. — Той я пусна и пристъпи към писалището, върху което се трупаха купища търговски книги и документи. — По дяволите, не знам дори откъде да започна. — Той погледна намръщено лежащото най-отгоре платежно нареждане. — И момчето ще бъде в безопасност там.
Жулиет се стъписа.
— Момчето ли?
Той вдигна очи към нея и й се усмихна.
— Вазаро не е достатъчно безопасно място за Луи Шарл. Останем ли тук, в Европа, с течение на времето биха го намерили. При нас, в Чарлстън, напротив, неговата безопасност ще бъде осигурена.
— Ти искаш… да го задържиш?
— Моя скъпа Жулиет, нямам намерение някой ден отново да разработвам планове за бягство и да плета интриги! И ти знаеш много добре, че ще настояваш за спасението на момчето, ако отново попадне в ръцете на противника. Ето защо за душевното ми спокойствие ще бъде по-добре, ако мога да го държа постоянно под око.
— И под твоя закрила — допълни развълнувано Жулиет. — Обаче сигурно знаеш, че Конвентът ще конфискува цялото ти имущество, щом напуснеш страната.
— Само онова, което ще намерят — съгласи се той. — През последните седмици се погрижих плячката на държавата да се намали колкото се може повече, докато дискретно ликвидирах имоти и имущества и ги прехвърлих на мои доверени лица в Швейцария. Е, въпреки това загубите ще бъдат огромни!
— Но ти си склонен да се примириш с тях?
— Ах, аз смятам да получа обезщетение в друго отношение. — В тъмните му очи проблясва дяволита усмивка. — В края на краищата нямаше да съм добър търговец, ако не настоявам на цената си. — Той спря за миг. — Ще ми се да имам син, Жулиет.
Тя го гледаше безмълвно.
— И жена! Мислиш ли, че можеш да изпълниш това мое желание?
— Защо? — промълви тя объркана.
Лицето му стана сериозно и той каза:
— Защото вече не съм сигурен дали бих могъл да живея без теб. Би трябвало да се радваш. Ти спечели играта, Жулиет!
— Това не е никаква игра? — Тя пристъпи крачка към него, докато погледът й отчаяно се мъчеше да проникне в мислите му. — Не се крий от мен! Искам да ми кажеш!
— Няма да ти кажа нищо! Думите биха ме разголили напълно.
— Да те гледам разголен, винаги ми доставя наслада. — Жулиет пристъпи още една крачка към него. — И аз самата съм разголена от месеци насам!
— За мое най-голямо удоволствие и възхищение. Няма ли да ми го спестиш?
— Не, не мога да ти го спестя.
Той я погледна мълчаливо. После каза:
— Аз… те обичам. Обичам те също така силно, извънмерно и глупаво, както баща ми обичаше Шарлот!
Връхлетя я радост и очите й заблестяха като мъниста.
— Глупаво, не! — Жулиет цялата сияеше. — Шарлот и аз се различаваме много помежду си. Тя съвсем не е била мила особа, докато аз съм изцяло достойна за обич. — Тя се хвърли в прегръдките му и го притисна към себе си с всичка сила. — И аз ще те даря с толкова много любов, че ти няма да… Кажи ми, откога го знаеш? Не е много мило от твоя страна, задето не ми го каза по-рано!
Той я обви с ръце, а тъмните му очи проблясваха подозрително влажно, когато погледна Жулиет.
— Това не трябва да те учудва. Аз никога не съм бил прекалено нежен към теб.
— Напротив, ти беше нежен. — Тя остана сериозна. — Дори и когато не искаше да бъдеш нежен и мил, ти не можеше да бъдеш друг… ти имаш широко сърце, Жан Марк! Ти проявяваше разбиране и съчувствие към мен и… хайде, кажи ми, кога го забеляза?