Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:

Годината е 1770. Бедността и мизерията са завладели Париж. Андре дьо Таверне започна своите първи стъпки в кралския двор, ухажвана от самия крал Луи XV. Величествената Мария-Антоанета има трудната задача да се пребори с конкуренцията не само в кралския двор, но и в сърцата на хората, както и нелеката цел да накара младия, все още невстъпил в длъжност Луи XVI да й обърне внимание. Всичко обаче се обърква, когато масонът Жозеф Балзамо се завръща във Франция, прокламирайки идеите за равенство и свобода. Започва да се плете голям заговор, който ще доведе до изригването на едно от най-великите събития в човешката история — Великата френска революция.
1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 377
Перейти на страницу:

— Бедният Жилбер! — каза той.

— Скъпото ми дете! — въздъхна старецът.

— Той диша! Жив е… казвам ви, че е жив! — провикна се Филип.

— О, вярвате ли в това?

— Сигурен съм. Сърцето му бие.

— Вярно! — отговори старецът. — Помощ!

— О, да му помогнем ние, господине. Преди малко аз му поисках помощ и той ми отказа.

— Той трябва да се погрижи за моето дете! — провикна се старецът силно раздразнен. — Ще трябва да го направи. Помогнете ми, господине, да занесем при него Жилбер, помогнете ми!

— Имам само една ръка. Трябва вие да го отнесете, господине.

— Колкото и стар да съм, ще бъда силен! Хайде!

Старецът хвана Жилбер за раменете, а младежът пое краката му с дясната си ръка и те вървяха така до групата хора, събрани около хирурга.

— Помощ! Помощ! — извика старецът.

— Най-напред хората от народа! — отговори хирургът, верен на своя принцип.

— Аз нося един човек от народа — каза старецът със страст, като започна да усеща малко от това възхищение, което категоричността на младия хирург възбуждаше около себе си.

— В такъв случай, след жените! — каза хирургът. — Мъжете имат повече сили да понасят болките от жените.

— Едно просто пускане на кръв, господине — каза старецът, — едно просто пускане на кръв ще бъде достатъчно.

— А! Пак ли сте вие, господин благороднико? — каза хирургът, забелязвайки Филип.

Филип не отговори нищо. Старецът помисли, че тези думи се отнасят до него.

— Аз не съм благородник — каза той. — Аз съм човек от народа. Казвам се Жан-Жак Русо.

Лекарят нададе вик на изненада и като направи един повелителен знак, каза:

— Направете място на освободителя на човечеството! Направете място за гражданина от Женева!

— Благодаря, господине, благодаря — каза Русо.

— На вас ли се е случило нещо, господине? — попита младият лекар.

— Не, на това бедно дете, вижте!

— А, и вие като мен, и вие като мене представлявате човеколюбието!

Русо, развълнуван от този неочакван успех, само промърмори, заеквайки, няколко почти неразбираеми думи. Филип, смаян от откритието, че се намира срещу философа, от когото се възхищаваше, се отдалечи. Помогнаха на Русо да постави все още безжизнения Жилбер върху масата.

Едва сега Русо хвърли поглед върху човека, когото молеше за помощ. Беше млад човек, приблизително на възрастта на Жилбер, но у него нито една черта не напомняше за младостта му. Жълтеникавият му тен беше като у старец, увисналият му клепач разкриваше око на змия, устата му напомняше устата на епилептик по време на пристъп. Със запретнати до лактите ръкави и окървавени ръце той приличаше по-скоро на палач, който изпълнява длъжността си с удоволствие, отколкото на лекар, посветил се на тъжния си и свят дълг.

— Хайде, хайде — ще го спасим! — каза хирургът. — Но ще са необходими големи грижи — гърдите му са били смачкани.

— Остава ми само да ви благодаря, господине — каза Русо, — а също така и да ви похваля — не заради отстраняването на богатите, което правите в полза на бедните, но заради вашата преданост към бедните. Всички хора са братя.

— Дори благородниците, дори аристократите, дори богатите? — попита хирургът с поглед, който блесна изпод тежкия клепач, сякаш принадлежеше на орел.

— Дори благородниците, дори аристократите, дори богатите, когато страдат — каза Русо.

— Извинете ме, господине — каза хирургът, — но аз съм роден в Бодри, близо до Нюшател. Аз съм швейцарец като вас и следователно повече или по-малко демократ.

— Сънародник! — провикна се Русо. — Сънародник! Името ви, ако обичате, господине, името ви?

— Името е забулено в тайна, господине, име на един скромен човек, който обрича живота си на обучението, докато чака, и като вас го посвети на щастието на човечеството. Казвам се Жан-Пол Марат172.

— Благодаря ви, господин Марат — каза Русо, — но като изяснявате на този народ правото му, не го подтиквайте към отмъщение, тъй като, ако той някога си отмъсти, може би вие ще бъдете потресен от престъпленията му.

Марат се усмихна със злокобна усмивка.

— Ах, ако този ден дойде, докато аз съм жив — каза той, — ох, само да имам щастието да видя този ден!

Русо чу тези думи и се стресна от начина, по който бяха изречени, така както се стряска пътникът от първите тътени на гръмотевицата. Той взе Жилбер в ръцете си и се опита да го отнесе.

— Дръжте, господине — каза на Филип, — нямам повече нужда от моя фенер. Вземете го.

вернуться

172

Жан-Пол Марат (1743 — 1793) — френски политически деец, един от водачите на якобинците по време на Френската революция, лекар и публицист — бел.ред.

1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 377
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)