Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Младият човек вдигна големия си фенер на височината на кървящото си чело.
— Значи аз съм единственият — каза той без раздразнение — благородник, загубил се като толкова други в тази тълпа. Един конски ритник ме рани в челото и си счупих ръката, падайки в една дупка. Казвате, че тичат след богатите и благородниците ли? Но вие виждате добре, все пак, че още не съм превързан.
— Вие имате жилище, лекар. Върнете се у дома, след като сте в състояние да вървите.
— Аз не моля за вашите грижи. Търся сестра си — младо момиче на шестнадесет години. Уви, тя несъмнено е убита, макар че не е от народа. Тя беше облечена в бяла рокля и носеше кръстче на врата.
— Господине — каза младият хирург с трескава настървеност, която доказваше, че изразяваните от него мисли кипяха отдавна в гърдите му, — води ме човечността и аз съм предан на нея. Не, господине, не съм виждал вашата сестра.
Филип принадлежеше към онази млада аристокрация, която ни даде Лафайет170 и двамата Ламет171. Той неведнъж беше споделял същите идеи. Произнесени от устата на младия лекар, те го ужасиха и той прие прилагането им на практика като наказание за самия него.
С разбито сърце се отдалечи от мястото, където оказваха първа помощ, за да продължи тъжното си търсене. След миг беше повален от болката си и го чуха как вика с глас, задавен от сълзи:
— Андре! Андре!
В този момент край него минаваше с бърза крачка един вече стар човек със сив редингот и с мъхести чорапи. С дясната си ръка той се опираше на бастун, а в лявата държеше един от онези фенери, направени от свещ, закрита с намаслена хартия. Като чу Филип да стене така, мъжът разбра, че той страда, и прошепна:
— Бедният младеж!
Но тъй като, изглежда, беше дошъл тук по същата причина, отмина. После изведнъж като че ли се упрекна, че е подминал една толкова голяма болка, без да се опита да я облекчи, и каза:
— Господине, простете ми, че смесвам моята болка с вашата, но онези, които са поразени от един и същ удар, трябва да се подкрепят, за да не паднат. От друга страна, вие можете да ми бъдете полезен. Ясно е, че търсите от дълго време, защото вашата свещ е на угасване, така че би трябвало да познавате най-злокобните места на площада.
— Тогава погледнете най-напред в голямата яма. Там ще намерите над петдесет трупа.
— Петдесет! О, пресвети Боже! Толкова жертви заради един празник!
— Толкова жертви, господине! Вече осветих хиляда лица и все още не съм открил моята сестра.
— Господине, малко вероятно е тя да се е борила срещу течението. Ще търся откъм страната на улиците. Елате с мен и ако двамата сме заедно, може би ние ще намерим нещо.
— А кого търсите вие? Вашия син? — попита Филип плахо.
— Не, господине. Едно дете, което бях почти осиновил.
— И го оставихте да дойде само?
— О, Той е младеж — осемнадесет-деветнадесет годишен, господар на постъпките си. Той поиска да дойде и аз не можах да го спра. Всъщност кой можеше да предвиди тази ужасна катастрофа! Свещта ви гасне.
— Да, господине.
— Елате с мене. Аз ще осветявам и за вас.
— И аз изпитвах подобен ужас, но тази вечер моето чиракуване свърши. Вижте, ето един младеж на шестнадесет-осемнадесет години — той е бил задушен, защото не виждам рани. Този младеж ли търсите?
Старецът с усилие доближи фенера си.
— Не, господине — каза той, — наистина не. Моят е по-млад. Косите му са черни, лицето — бледо.
— Уви, тази вечер всички са с бледи лица — отговори Филип.
— О, вижте — каза старецът, — ето ни пред Хранилището. Вижте следите от борбата, тази кръв по стените, тези парцали по решетките, тези парчета дрехи, които се развяват по оградата. А сега човек наистина не знае вече накъде да върви.
— Ах, Господи!
— Какво има?
— Едно бяло парче плат под тези трупове! Сестра ми носеше бяла рокля. Подайте ми фенера си, господине, умолявам ви.
И наистина Филип беше забелязал парче бял плат, което стисна. После го пусна, защото имаше само една свободна ръка, за да поеме фенера.
— Това е парче плат от рокля на жена, подобна на роклята на Андре. О, Андре, Андре! — провикна се той.
А после нададе разкъсващо ридание. Старецът се приближи на свой ред.
— Той е! — провикна се той, като разтвори ръце.
Това възклицание привлече вниманието на младежа.
— Жилбер! — провикна се на свой ред Филип.
— Вие познавате Жилбер, господине?
— А вие Жилбер ли търсите?
Тези две възклицания бяха нададени едновременно. Старецът докосна ръката на Жилбер — тя беше ледена. Филип разтвори жилетката на младежа, разкопча ризата му и сложи ръката си на сърцето му.
170
Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред.
171
Шарл Ламет (1757 — 1832) и брат му Александър (1760 — 1829) са видни политици, привърженици на монархията — бел.прев.