Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Бедният младеж!

Но тъй като, изглежда, беше дошъл тук по същата причина, отмина. После изведнъж като че ли се упрекна, че е подминал една толкова голяма болка, без да се опита да я облекчи, и каза:

— Господине, простете ми, че смесвам моята болка с вашата, но онези, които са поразени от един и същ удар, трябва да се подкрепят, за да не паднат. От друга страна, вие можете да ми бъдете полезен. Ясно е, че търсите от дълго време, защото вашата свещ е на угасване, така че би трябвало да познавате най-злокобните места на площада.

— Тогава погледнете най-напред в голямата яма. Там ще намерите над петдесет трупа.

— Петдесет! О, пресвети Боже! Толкова жертви заради един празник!

— Толкова жертви, господине! Вече осветих хиляда лица и все още не съм открил моята сестра.

— Господине, малко вероятно е тя да се е борила срещу течението. Ще търся откъм страната на улиците. Елате с мен и ако двамата сме заедно, може би ние ще намерим нещо.

— А кого търсите вие? Вашия син? — попита Филип плахо.

— Не, господине. Едно дете, което бях почти осиновил.

— И го оставихте да дойде само?

— О, Той е младеж — осемнадесет-деветнадесет годишен, господар на постъпките си. Той поиска да дойде и аз не можах да го спра. Всъщност кой можеше да предвиди тази ужасна катастрофа! Свещта ви гасне.

— Да, господине.

— Елате с мене. Аз ще осветявам и за вас.

— И аз изпитвах подобен ужас, но тази вечер моето чиракуване свърши. Вижте, ето един младеж на шестнадесет-осемнадесет години — той е бил задушен, защото не виждам рани. Този младеж ли търсите?

Старецът с усилие доближи фенера си.

— Не, господине — каза той, — наистина не. Моят е по-млад. Косите му са черни, лицето — бледо.

— Уви, тази вечер всички са с бледи лица — отговори Филип.

— О, вижте — каза старецът, — ето ни пред Хранилището. Вижте следите от борбата, тази кръв по стените, тези парцали по решетките, тези парчета дрехи, които се развяват по оградата. А сега човек наистина не знае вече накъде да върви.

— Ах, Господи!

— Какво има?

— Едно бяло парче плат под тези трупове! Сестра ми носеше бяла рокля. Подайте ми фенера си, господине, умолявам ви.

И наистина Филип беше забелязал парче бял плат, което стисна. После го пусна, защото имаше само една свободна ръка, за да поеме фенера.

— Това е парче плат от рокля на жена, подобна на роклята на Андре. О, Андре, Андре! — провикна се той.

А после нададе разкъсващо ридание. Старецът се приближи на свой ред.

— Той е! — провикна се той, като разтвори ръце.

Това възклицание привлече вниманието на младежа.

— Жилбер! — провикна се на свой ред Филип.

— Вие познавате Жилбер, господине?

— А вие Жилбер ли търсите?

Тези две възклицания бяха нададени едновременно. Старецът докосна ръката на Жилбер — тя беше ледена. Филип разтвори жилетката на младежа, разкопча ризата му и сложи ръката си на сърцето му.