Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Глава на жена, цялата облечена в бяло и с няколко естествени цветя в косите, се наведе навън. Веднага един глас й извика:

— Хайде, Андре, не се навеждайте така или, по дяволите, вие рискувате да ви целуне първият минаващ грубиян. Не намирате ли, че нашата карета сред този народ е сякаш посред някоя река. Ние сме във водата, скъпа моя, при това — в мръсната вода. Да не се мокрим!

Главата на младото момиче се прибра в каретата.

— Но оттук не се вижда нищо, господине, — каза тя. — Ако нашите коне можеха да направят само един полукръг, ние щяхме да виждаме от вратичката така добре, както от прозорците на управителя.

— Обърнете, кочияш — извика баронът.

— Това е невъзможно, господине — отвърна кочияшът, — това би означавало да прегазя десет души.

— Ами, чумата да го вземе — прегази ги.

— Кой е онзи барон там, който иска да гази този нещастен народ? — извикаха няколко заплашителни гласа.

— По дяволите, аз съм! — каза Дьо Таверне, който се наведе и навеждайки се, показа една голяма червена лента, на която висеше орден.

По това време все още уважаваха големите ленти и дори големите червени ленти. Измърмориха нещо, но то бързо затихна.

— Почакайте, татко, аз ще сляза и ще видя дали има начин да се мине — каза Филип.

— Пазете се, братко, ще се нараните.

— Татко — каза Филип, като се усмихваше, — дори да бяхте самия дофин, не биха се отместили заради вас, особено — страхувам се — в този момент, защото ето, че фойерверките започват.

— Тогава ние няма да видим нищо — каза тъжно Андре.