Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— А! Вие сте се виждали днес с господин Дьо Сартин? — каза Русо с безпокойство или по-скоро с недоверие.
— Да, идвам оттам — отговори господин Дьо Жюсьо, малко смутен. — Ходих да му искам семена — добави той бързо. — А госпожа дофината ще остане във Версай, за да се грижи за болните и ранените.
— Болните и ранените ли? — попита Русо.
— Да, господин Жилбер не е единственият пострадал. Сред ранените и жертвите има хора не само от народа, но и от аристокрацията.
Жилбер слушаше жадно и с неизразимо безпокойство. Струваше му се, че всеки момент прочутият ботаник ще произнесе името на Андре.
Господин Дьо Жюсьо стана.
— Ето, че прегледът привърши! — каза Русо.
— И оттук нататък нашата наука не е необходима за този болен — въздух и леки движения и разходки в горите. А, щях да забравя!
— Какво по-точно?
— Следващата неделя организирам в гората на Марли събиране на растителни видове. Ще ме придружите ли, прочути ми колега?
— О! — каза Русо. — Кажете по-скоро, че съм ваш недостоен почитател.
— Ето един хубав случай да се поразходи и нашият ранен… Доведете го и него.
— Толкова далеч?!
— Всъщност — на две крачки. Каретата ми ще ме отведе до Буживал, аз ще ви взема с мен… Ще се изкачим до Люсиен по Пътя на принцесата, така ще стигнем до Марли. Там ботаниците се спират на всяка крачка, нашият ранен ще носи сгъваемите столчета. Ние ще събираме билки, а той ще се забавлява.
— О, какъв любезен човек сте вие, скъпи ми учени приятелю! — възкликна Русо.
— Нека да го направим и аз ще имам полза от това. Зная, че вие готвите сериозен труд върху мъховете, а аз в тази област все още съм новак. Вие ще ме учите.
— Да, тогава до неделя, до хубавия излет. Струва ми се, че съм на петнадесет години. Радвам се предварително на щастието, което ще изпитам — отговори Русо с детинска радост.
— А вие, малки ми приятелю, възстановете се дотогава.
Жилбер смотолеви някаква благодарност, която господин Дьо Жюсьо не чу. И двамата ботаници оставиха Жилбер с мислите му или по-скоро с неговите страхове.
71.
Завръщане към живота
Докато Русо смяташе, че напълно е успокоил болния, Терез разказваше на всичките си съседки, че благодарение на предписанията на учения лекар, господин Дьо Жюсьо, Жилбер е в пълна безопасност. Като знаеше, че момъкът е влюбен и като го изненада, че не спазва лекарските препоръки, Русо беше решил, че Жилбер ще допусне същите грешки, ако има премного свобода.
И Русо като добър баща на семейство беше затворил по-грижливо от обикновено катинара на тавана на Жилбер, позволявайки му in petto174 да отиде до прозореца, но не му даваше да излезе.
Жилбер си даваше сметка, че след като Русо го беше заключил, изкушението да излезе през вратата, за да види госпожица Дьо Таверне, беше осуетено.
Всъщност входът на павилиона беше откъм „Кок-Ерон“, а Жилбер, затворен на улица „Платриер“, не можеше да се добере до никоя друга улица и следователно не му беше и необходимо да отваря вратата. Оставаха прозорците. Таванското прозорче гледаше към стена, висока четиридесет и осем стъпки. Човек не би поел риска да се спусне по нея, ако не е пиян или луд. Да счупи катинара! Лесно е да се направи, но нямаше да му остане никаква надежда за връщане в гостоприемния дом.
След като прегледа тръбата, след като откачи връвчиците, висящи по стените, и ги измери, след като премери и височината на око, Жилбер се почувства силен и решителен.
Той сплете така въженцата, че да се получи здраво въже. Опита силите си, като увисна на една греда в мансардата, и щастлив, че нито веднъж не повърна кръв, докато траеше упражнението, той реши, че ще предприеме излизането още същата нощ.
За да заблуди по-успешно господин Жак и Терез, той се престори на болен и лежа в леглото до два часа, до момента, в който, след като се беше наобядвал, Русо тръгваше на разходка и се връщаше чак вечерта. Жилбер съобщи, че ще спи чак до сутринта на другия ден.
Русо отговори, че тъй като ще вечеря в града, е щастлив да види Жилбер в такова добро разположение на духа. Разделиха се с уверения за взаимно уважение. След като Русо излезе, Жилбер развърза връвчиците и ги сплете за всеки случай.
Той опипа пак тръбата и керемидите и започна да дебне в градината. Това продължи чак до вечерта.
174
in petto (итал.) — мислено — бел.прев.