Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Отдалече той забеляза на вратата същата група, която беше оставил. Той разбра, че Андре не се е появявала, и се спря. От своя страна баронът също го видя.
— Е, и какво? — извика той на Филип.
— Как? Сестра ми още ли я няма? — попита той.
— Уви! — извикаха едновременно баронът, Никол и Ла Бри.
Филип се строполи върху каменната пейка, а баронът нададе вик. В този момент една карета се появи в края на улицата, приближи се тежко и се спря срещу входа на къщата. През вратичката се виждаше жена с отпусната върху рамото си глава. Тя сякаш беше припаднала. Филип, събуден внезапно от това видение, скочи на крака. Вратичката на каретата се отвори и от нея слезе един мъж, който носеше безжизнената Андре в ръцете си.
— Мъртва! Тя е мъртва! Носят ни я! — простена Филип, като падна на колене.
— Не ми се вярва, господа — отговори спокойно мъжът, който носеше Андре. — Мисля, че госпожица Дьо Таверне е само припаднала.
— О, магьосникът, магьосникът! — провикна се баронът.
— Господин барон Дьо Балзамо! — прошепна Филип.
— Господине — отговори Балзамо, без да се учуди, — вие разбирате добре затруднението ми. Не знаех адреса на госпожица сестра ви и накарах моите хора да я отнесат у госпожа маркизата Дьо Савини, една от моите приятелки, която живее до кралските конюшни. Тогава това смело момче, което виждате и което ми помагаше да носим госпожицата… Елате, Контоа! — Балзамо придружи последните си думи със знак и един мъж в кралска ливрея излезе от фиакъра. — Тогава — продължи Балзамо — това смело момче, което работи в кралските екипажи, позна госпожицата и се сети, че я е закарал една вечер от Ла Мюет до вашия дом. Госпожицата дължи тази щастлива среща на приказната си красота. Накарах го да се качи с мене в каретата и имам щастието да ви я доведа с цялото уважение, което й дължа. Госпожица Дьо Таверне е по-малко пострадала, отколкото вие смятате.
И той довърши думите си, като я подаваше с най-почтителни обноски в ръцете на баща й и на Никол. Баронът усети за първи път през живота си една сълза в края на клепача си и вътрешно учуден от тази си чувствителност, я остави да потече открито по набръчканата му буза.
Филип подаде здравата си ръка на Балзамо.
— Господине — каза му той, — вие знаете адреса и името ми. Ще очаквам с нетърпение възможността да ви се отплатя за услугата, която току-що ни направихте.
— Аз изпълних дълга си, господине — отговори Балзамо. — Нима не ви дължах това заради вашето гостоприемство?
И като поздрави, веднага направи няколко крачки, за да се отдалечи, без да пожелае да отговори на предложението на барона да влезе вътре.
Но като се обърна, добави:
— Извинете ме. Забравих да ви дам адреса на госпожа маркизата Дьо Савини. Домът й се намира на улица „Сен Оноре“, близо е до Фьойан… Казвам ви това, в случай че госпожица Дьо Таверне сметне за необходимо да я посети.
В тези обяснения, в това уточнение на подробностите, в това натрупване на доказателствата имаше деликатност, която трогна дълбоко Филип и дори барона.
— Господине — каза баронът, — дъщеря ми ви дължи живота си.
— Зная, господине, и това ме прави горд и щастлив — отговори Балзамо.
И този път, следван от Контоа, който отказа да вземе кесията на Филип, Балзамо се качи в каретата и изчезна. Почти в същия миг, сякаш заминаването на Балзамо сложи край на припадъка на младото момиче, Андре отвори очи. Остана още няколко мига мълчалива, замаяна, с блуждаещ поглед.
— Боже мой! — прошепна Филип. — Да не би Бог да ни я връща наполовина. Дали не е полудяла?
Андре сякаш разбра тези му думи и поклати глава. И все пак тя остана безмълвна, като че ли под властта на някакво опиянение. Тя се изправи и протегна едната си ръка към улицата, в посоката, в която беше изчезнал Балзамо.
— Хайде, хайде — каза баронът. — Помогни на сестра си да се прибере, Филип.
— Филип!… Татко! — проговори тя.
— Тя ни познава, познава ни! — провикна се Филип.
— Разбира се, че ви познавам, но какво се е случило, Боже мой!
Останала сама с Андре, Никол я съблече и я сложи в леглото. Завръщайки се в своята стая, Филип откри лекар, когото предвидливият Ла Бри беше отишъл да търси в мига, когато изчезна тревогата им за Андре. Лекарят прегледа ръката на Филип. Тя не беше счупена, а само изкълчена. Едно сръчно притискане върна рамото в ставата от която беше излязло.
След това Филип, все още неспокоен за сестра си, заведе лекаря до леглото на Андре. Лекарят измери пулса на Андре, вслуша се в дишането й и се усмихна.
— Сънят на сестра ви е спокоен и чист като съня на дете — каза той. — Оставете я да поспи, господине, няма какво друго да се прави.