Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Няма страшно, Богрод ще ни изведе! — успокои ги Грипкук, когато Рон извика изненадан. — Запалете магическите пръчки. И побързайте, разполагаме с много малко време!
— Лумос!
Хари освети трезора със запалената пръчка: лъчът й падна върху проблясващи скъпоценни камъни и той видя фалшивия меч на Грифиндор, положен сред няколко преплетени вериги на един рафт горе. Рон и Хърмаяни също бяха запалили пръчките и разглеждаха купчините вещи наоколо.
— Хари, дали това не е… Оооох!
Хърмаяни изпищя от болка, а Хари обърна към нея пръчката точно навреме, за да види как украсеният със скъпоценни камъни бокал пада от ръцете й: но след като тупна долу, се разцепи и се превърна в дъжд от бокали, така че след миг под съпровода на страхотни трясъци подът беше покрит с еднакви чаши, които се търкаляха във всички посоки и сред които беше невъзможно да различиш оригинала.
— Опари ме! — простена Хърмаяни и засмука пръстите си, по които се бяха издули мехури.
— Добавили са и размножаващо и парливо проклятие! — съобщи Грипкук. — До каквото и да се докоснете, то ще ви опари и ще се размножи, въпреки че копията нямат никаква стойност — и ако продължите да ровите из съкровището, накрая ще бъдете затрупани и ще умрете под тежестта на множащото се злато!
— Добре тогава, не пипайте нищо! — каза отчаян Хари, но още докато го изричаше, Рон бутна случайно с крак един от падналите бокали — тутакси се появиха още двайсет като него, Рон заподскача на място, а обувката му бе прогорена от докосването до горещия метал.
— Стойте мирно, не мърдайте! — каза Хърмаяни и се вкопчи в Рон.
— Само се огледайте — допълни Хари. — Помнете, чашата е малка и златна, върху нея има гравиран язовец и е с две дръжки, освен това внимавайте дали няма да откриете някъде тук и символа на Рейвънклоу — орела…
Като се въртяха предпазливо на едно място, те започнаха да насочват пръчките към всяка ниша и пролука. Беше невъзможно да не допират нищо: Хари запрати цял водопад от фалшиви галеони на земята, където те се присъединиха към бокалите, и сега вече имаше място едва ли не колкото да сместят краката си, а нагорещеното злато излъчваше топлина и трезорът заприлича на пещ.
Светлината от пръчката на Хари се плъзна по щитове и изработени от таласъми шлемове, наредени по лавици, които стигаха чак до тавана. Вдигаше все по-нависоко и по-нависоко лъча, докато той не падна внезапно върху реликва, от която сърцето на Хари се разтуптя, а ръката му затрепери.
— Ето я там, ето я там горе!
Рон и Хърмаяни също насочиха пръчките и малката златна чашка засия под светлината на трите лъча: чашката, която беше принадлежала на Хелга Хафълпаф, после беше преминала във владение на Хефциба Смит и накрая Том Риддъл я беше откраднал от нея.
— И как, да го вземат мътните, ще се качим чак дотам, без да докосваме нищо? — попита Рон.
— Акцио чаша! — извика Хърмаяни, която в отчаянието си явно беше забравила какво им бе обяснявал Грипкук, докато обмисляха плана.
— Излишно е, излишно е, няма да стане! — изръмжа таласъмът.
— И какво ще правим сега? — попита Хари и го изгледа злобно. — Ако искаш да получиш меча, Грипкук, трябва да ни помагаш повече… я чакайте! Дали мога да докосвам нещата тук с меча? Дай ми го, Хърмаяни!
Тя затърси из мантията си мънистената чантичка, извади я, пъхна вътре ръка и след няколко секунди изтегли лъскавия меч. Хари го стисна за украсената с рубини ръкохватка и докосна с върха на острието една сребърна гарафа наблизо, която не се размножи.
— Стига да успея да промуша върха през едната дръжка… но как ще се кача дотам?
До рафта, където беше сложена чашата, не стигаше никой от тях, дори Рон, който беше най-висок. Горещината, която ги лъхаше на талази откъм омагьосаното съкровище, сякаш се саморазпалваше и по лицето и гърба на Хари се застича пот, докато той умуваше как да стигнат до чашата, после чу как змеят зад вратата на трезора реве и дрънченето се засилва.
Сега наистина бяха хванати като в капан: можеха да излязат само през вратата, а от другата страна явно се приближаваха цели пълчища таласъми. Хари погледна Рон и Хърмаяни и видя по лицата им ужас.
— Хърмаяни — каза той, когато дрънченето се засили, — трябва да се кача някак горе, трябва да се отървем от…
Тя вдигна магическата си пръчка, насочи я към Хари и пророни:
— Левикорпус!
Увиснал във въздуха, Хари удари едни доспехи, от които започнаха да изникват на мощен взрив копия — приличаха на нажежени до бяло тела и запълниха тясното пространство. С писъци на болка Рон, Хърмаяни и двата таласъма се строполиха върху други реликви, които също забълваха копия. Полузарити под набъбващата вълна от нагорещени до червено съкровища, те се задърпаха и запищяха, а Хари бързо пъхна меча през дръжката на чашата на Хафълпаф и я закачи на острието.