Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Не му беше лесно да се справи с телчетата с оковани китки, но и преди беше измъквал ръцете си от белезници и този път оковите се освободиха само с цената на малко ожулена кожа. Никола се изправи твърде рязко и трябваше да се подпре на стената на криптата, защото подът под него се разлюля и полезрението му се сви до тъмен тунел. Когато погледът му се проясни, той потри слепоочията си като си мислеше това като нищо щеше да стане проблем.
Веднага щом можеше да вижда, той залитна към постамента и се подпря на него. Провери пистолета си, но той беше празен и от джобовете на сакото му бяха взети и допълнителните амуниции, както и сгъваемия нож и всичко останало, което би могло да послужи за оръжие. Бяха му оставили кибрита и другите предмети, които можеха да влязат в употреба, само че не точно сега. Той пъхна пистолета в джоба си с една псувня под нос, след което вдигна поглед към сферата, увиснала на мрежата над трупа. Унищожението й навярно щеше да означава огромна загуба за напредъка на човешкото познание, но нямаше да я остави на Макоб.
Откъм вратата на криптата се чу звук, тихи стъпки. Никола вдигна поглед и видя на вратата някакъв мъж, насочил към него пистолет. Беше едър, приблизително на възрастта на Никола, с мазна сива коса и грубо червендалесто лице, със съдрано и мръсно сако, което някога беше изглеждало добре. Единият от колегите на Доктор Октав, помисли Никола. Освен кочияша е имало още двама. Навярно Макоб беше взел оцелелите вампири със себе си и беше оставил само това последно човешко същество да охранява затворника. Сигурно вече изнемогваше откъм вампири; още от началото броят им е бил ограничен, а сферата на Арисилд доста бързо се беше погрижила да ги прочисти. Очите на мъжа бяха безжизнени, но пистолетът в ръката му не трепваше. Никола каза:
— Не му трябвам мъртъв.
Това не беше съвсем вярно, но този тук нямаше вид на човек с достъп до всичките му помисли.
Той направи движение с пистолета, което означаваше Никола да се махне от подиума. Очевидно трупът беше много важен за Макоб; беше преодолял смъртни препятствия, за да се сдобие с него, а и липсващият череп явно все още го тревожеше. Дори в методите на некроманта да имаше лудост, не тя бе онова, което направляваше постъпките му. За всичките му действия имаше причина. Навярно не причина, която може да се нарече „разумна“, но въпреки това, причина, помисли Никола, подчинявайки се на жеста на мъжа и отстъпвайки назад към стената.
Когато стигна до нея, той се извърна внезапно, пресегна се и грабна една факла. Рефлексите на мъжа бяха забавени, без съмнение в резултат на онова, което беше сторил с него Макоб, за да го подчини на волята си; той тъкмо вдигаше пистолета, за да стреля, когато факлата се приземи върху трупа. Прогнилото облекло незабавно подхвана огъня.
Настъпи миг на колебание, след което мъжът се хвърли към подиума. Измъкна оттам факлата, пусна я на земята и, забравил за всичко останало, започна да задушава огъня по запалените дрехи. Никола тръгна напред и взе един камък от пода. Мъжът се обърна тъкмо когато беше стигнал до него и отново вдигна пистолета. Никола сграбчи китката му, за да отклони дулото от себе си и двамата се счепкаха.
Никола изпусна камъка, като се опитваше да държи пистолета далеч от главата си. Мъжът притежаваше нечовешка сила, но се бореше като автомат, без изобщо да си дава сметка за собствената си безопасност. Никола тъкмо беше успял да извие ръката му и да го притисне до стената на криптата, когато някъде над главите им се разнесе вой.
Не, Макоб не беше взел всички вампири със себе си. Бързият поглед нагоре показа на Никола как две от съществата се изкачват през процепа в купола и се спускат по стената надолу с главите. Той освободи едната си ръка и удари мъжа в челюстта. Главата му отхвръкна рязко назад и той се просна на земята. чу как пистолетът изтрополява някъде на пода, но вампирите вече се устремяваха към него и нямаше време да го търси. Втурна се към вратата на криптата. Щом излезе в полумрака, той изтича към подиума и без да се замисля, се спусна в лабиринта от проходи между криптите. Вампирите се придвижваха твърде бързо и в най-добрия случай разполагаше само с няколко секунди преднина.