Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Много скоро Мерана беше благодарна, че все пак седи — започна да разбира как се чувства прането, когато го изстискват. Кацуан ги разпитваше безкрайно, прехвърляйки се от тема на тема по такъв начин, че човек никога не знаеше какъв ще бъде следващият й въпрос. Корел се държеше кротко, като само от време на време се изкискваше или поклащаше глава, докато свитата в ъгъла Дайгиан дори и това не правеше, естествено. Мерана поемаше най-тежкото, заедно с Бера и Кируна, макар че и Анура не остана пощадена. Всеки път, когато съветничката на Берелайн се отпуснеше облекчено, въобразявайки си, че се е измъкнала, Кацуан я подхващаше отново.
Тази жена искаше да разбере всичко — от това за властта на момчето ал-Тор над айилците до защо Надзорницата на вълните на Морския народ е хвърлила котва в реката, от това дали Моарейн наистина е мъртва до това дали момчето наистина е преоткрило Пътуването, и дали Берелайн е успяла да го вкара в ложето си, или само е имала такова намерение. Какво смяташе Кацуан за отговорите, които получаваше, беше трудно да се разбере, освен веднъж, когато научи, че Аланна е обвързала ал-Тор и как точно е станало това. Устните й се присвиха и тя се свъси, но докато всички останали изразиха отвращение, Мерана се сети за думите на Кацуан, че тя лично се канела да си вземе Стражник.
Отговорът, за съжаление, в повечето случаи беше незнание, но с това изобщо не можеше да се уталожи апетитът на Кацуан. Тя държеше да научи и последната трошица от това, което знаеха, дори да не знаеха, че го знаят. Успяха да премълчат малко от онова, което се налагаше да се премълчи, но все пак на бял свят излязоха удивителни подробности, някои от които — доста удивителни, дори и от Анура, която, както се оказа, беше получавала подробни писма от Берелайн почти от деня, в който момичето бе тръгнало на север. Кацуан настояваше за отговори, но не предлагаше такива и това обезпокои Мерана. Гледаше лицата на другите — притеснени, оправдаващи се, търсещи извинение и се зачуди дали и тя изглежда така.
— Кацуан — попита тя. — Кацуан, защо си решила да проявиш интерес към него точно сега? — За миг й отвърна немигащ поглед, а после Кацуан отново насочи вниманието си към Бера и Кируна.
— Значи те всъщност са успели да го отвлекат от двореца — каза сивокосата жена и прати празната си чаша към Дайлиан да й я напълни отново. На никоя от останалите не бе предложен чай. Изражението на Кацуан бе толкова невъзмутимо, че на Мерана й се дощя да си заскубе косите. Ал-Тор нямаше да остане доволен, ако разбереше, че Кируна е разкрила за отвличането, колкото и неизбежно да беше това разкритие. Кацуан просто използваше всяка възможност, за да измъкне повече от това, което си искала да кажеш. Добре поне, че подробностите за това как се бяха отнасяли с него останаха премълчани. Той ясно беше дал да се разбере, че това не бива да стане. Мераня можеше само да благодари на Светлината, че вниманието на Кацуан не се задържа дълго на всяка тема.
— Сигурни ли сте, че е бил Таим? И сте сигурни, че тези черни палта не са дошли на коне? — Бера отвърна неохотно, а Кируна — примирено; бяха повече от сигурни; всъщност никой не беше видял Аша’ман да идват или да си отиват, а… дупката… през която се бяха изсипали, можеше да е сътворена и от ал-Тор. Което, разбира се, не носеше никакво удовлетворение.
— Помислете! Не сте вече глупави момиченца, или поне не би трябвало да бъдете. Фу! Все трябва да сте забелязали нещо.
На Мерана й призля. Тя и останалите бяха стояли цяла нощ да спорят какво точно означава клетвата им, преди да стигнат до извода, че означава точно това, което са изрекли, без никакви пролуки, през които да могат да се проврат и да се измъкнат. Дори Кируна накрая бе отстъпила, че са длъжни да защитават ал-Тор, както и да му се подчиняват, и че не им е позволена нито една стъпчица встрани. Какво можеше да означава всичко това по отношение на Елайда и Сестрите, които й бяха останали верни, всъщност не притесняваше нито една от тях. Поне никоя не изрази подобна загриженост. Самият факт, че бяха стигнали до този извод, достатъчно ги беше зашеметил. Но сега Мерана се зачуди дали Бера и Кируна са осъзнали това, което съзнаваше тя. Можеше просто да се окаже, че се противопоставят на една легенда, да не говорим колко Сестри освен Корел и Дайгиан бяха избрали да я последват. И още по-лошо… За миг очите на Кацуан се спряха на нея — хладни и настойчиви. И още по-лошо, Мерана беше сигурна, че Кацуан знае това много добре.