Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Накрая коридорът свърши, този път с две големи железни врати. Те бяха толкова огромни, че Слантър трябваше да подскочи, за да стигне дръжките, които поддадоха с невероятна лекота и вратата вдясно се отвори беззвучно. Мъжете от малката група надникнаха предпазливо. Видяха огромна, претъпкана със запаси стая. В стените, близо до високия таван на помещението, имаше тънки процепи, през които се процеждаше сивкава светлина и разсейваше мрака.
Слантър посочи към процепите, после към отсрещната страна на стаята, където имаше друга затворена врата. Останалите веднага го разбраха. Намираха се сред външните стени на Греймарк.
Следвайки гнома, те всички влязоха предпазливо в другото помещение. Тук подът не беше наслоен с прах. Въздухът пак вонеше, силно и отвратително, но смрадта като че ли идваше отвън, а не от стените. Джеър запуши носа си отвратен. Зловонието можеше да ги довърши преди да бъдат открити от Призраци Морди. То беше толкова противно, че…
Някъде нещо проскърца тихо. Гарет Джакс светкавично се обърна, стиснал по една кама в двете си ръце. Викна предупредително на другите.
Прекалено късно. Нещо огромно, черно, с крила, се изстреля от сенките. Извиси се в полумрака и увисна във въздуха като някой уродлив прилеп. Зъбите и кривите му нокти пробляснаха, сякаш бяха от слонова кост. От гърлото му се изтръгна оглушителен вик. Нападна ги така ненадейно, че те нямаха време да реагират. Стрелна се светкавично към тях, прелетя край останалите и спря до Хелт. Размаха яростно криле и се спусна стремглаво към огромния човек от границата. Пронизителният му крясък се беше превърнал в съскане, което смразяваше кръвта. Хелт отскочи назад, сграбчи черното същество с двете си ръце и го отхвърли яростно от себе си. То прелетя през стаята и се сгромоляса шумно върху купчина от провизии.
Гарет Джакс се хвърли със скок напред. Камата му изхвърча от ръката и закова съществото в дървените кошове.
Слантър беше стигнал до отдалечения край на помещението и отвори широко желязната врата.
— Да се махаме! — изрева той.
Всички се втурнаха един след друг в съседната стая. Слантър тръшна вратата и я залости. Разтреперан, той се подпря на нея с цялата тежест на тялото си.
— Какво беше това? — попита задъхан Форейкър, свил гневно вежди. Брадясалото му лице лъщеше от пот.
Гномът поклати глава:
— Не знам. Нещо, което Черните скитници са изобретили чрез черната магия — някаква охрана, може би.
Хелт беше клекнал на едно коляно, заврял глава в ръцете си. През пръстите му се стичаше яркочервена кръв.
— Хелт! — прошепна Джеър и тръгна към него. — Хелт, ти си ранен…
Човекът от границата вдигна бавно глава. Лицето му беше потъмняло от гняв. Едното му око беше надуто и почти затворено. Попиваше кръвта от раните с ръкава на куртката си. Направи знак на Младежа от Вейл да не се доближава:
— Не, недей. Само някакви си драскотини. Няма нищо страшно.
Свил се беше на две от болка. Изправи се с усилие на крака и се подпря на стената. Изглеждаше смутен и тревожен.
Слантър се беше отдалечил от вратата и се оглеждаше неспокойно. Намираха се в средата на тесен коридор, който от едната страна завършваше с две затворени врати, а от другата със стълба, която водеше към светлината.
— Оттук — викна той и хукна към светлината. — Бързо, докато нещо друго не е изскочило насреща ни!
Всички се втурнаха след него с изключение на Хелт, който стоеше подпрян на стената на коридора. Джеър погледна назад и поизостана.
— Хелт! — викна той.
— Побързай, Джеър. Лицето на огромния мъж продължаваше да кърви. Той се отблъсна от стената и тръгна. — Е, хайде, върви. Не се отделяй от другите.
Джеър изпълни нареждането му. Чуваше, че човекът от границата го следва. Усещаше, че за това му бяха нужни огромни усилия. Случило му се беше нещо много лошо.
Стигнаха края на коридора и хукнаха нагоре по стълбите. Неестествената тишина на крепостта беше нарушена от други стъпки и гласове — разпокъсани, далечни, неясни. Крясъкът на крилатото същество беше сигнал за тревога, че в крепостта има неканени гости. Мислите на Джеър препускаха като бесни в парещия му мозък. Не трябваше да забравя, че песента на желанията е неговата защита, че можеше да я използва само ако запазеше разума си…