Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Предупредих те, скъпа. Освен това — добави съпругът й хапливо — вече е утре.
— Извинете ме, трябва да помогна на СКАЧАЧА. — Това беше секретното кодово име на президента, нещо като жест към живота му на парашутист.
Райън се изненада, когато видя, че пред вратите чакаше американец в обикновено делово облекло; официалната вечеря изискваше смокинги — още една неотдавнашна промяна в руската социална среда.
— Какво има?
— Доктор Райън, трябва да видя президента незабавно.
— Кати, би ли почакала тук за момент? — После се обърна към представителя на посолството: — Последвайте ме.
— О, Джак… — измрънка жена му.
— Имате ли го написано? — попита Райън и протегна ръка.
— Заповядайте, сър.
Джак взе получените по факс листове и ги зачете, докато прекосяваше залата.
— Боже Господи! Хайде. — Президентът Дърлинг все още си бъбреше с президента Грушевой, когато Райън се появи, следван по петите от по-нисшия служител.
— Какво парти, Джак! — отбеляза доволно Дърлинг. Сетне изражението му се промени. — Проблеми ли?
Той кимна и придоби вида си на съветник.
— Трябва да се видим с Брет и Бъз, господин президент. Веднага.
— Ето ги. — Радарът „ШПИОНИН-1D“ на „Муцу“ оцвети предния край на американската ескадра върху набраздения от линии екран. Контраадмирал (шохо) Сато погледна своя оперативен командир с безчувствено изражение, което не говореше нищо на останалия офицерски състав, обаче означаваше много за капитана I ранг (иса), който знаеше каква е истинската цел на учението ПАРТНЬОРИ НА 180-И МЕРИДИАН. Сега бе моментът да обсъдят въпроса с командира на разрушителя. „Двете бойни групи ги делят сто и четиридесет морски мили и ще се срещнат на уреченото място късно следобед“ — мислеха си двамата командири, като се питаха как ли ще реагира на новината командирът на „Муцу“. Не че имаше голям избор.
Десет минути по-късно един сочо, или главен старшина, излезе на палубата на левия борд да провери торпедните апарати, заредени с торпеда модел 68. Като отвори първо контролния люк в основата на стойката, той направи електронен диагностичен тест на всички три торпеда в трите тръби. Доволен от резултата, старшината залости люка и един по един отвори задните капаци на всяка тръба, за да махне застопоряващите части от винтовете на всички торпеда модел 50. Той беше ветеран с двадесетгодишна морска практика и приключи задачата си за по-малко от десет минути. После вдигна инструментите си и се премести на десния борд, за да повтори процедурата със същото пусково съоръжение от другата страна на разрушителя. Нямаше представа защо му бе наредено да извърши това, а и не попита.
След още десет минути „Муцу“ се зае с авиационната част. Прекроен след първоначалното си предназначение, сега разрушителят се гордееше със спускаем хангар, позволяващ му да приеме на палубата си един хеликоптер за борба с подводници SH-60J, който ставаше и за разузнаване. Наложи се екипажът да бъде вдигнат от сън и вертолетът да бъде подготвен за полет, което отне почти четиридесет минути, обаче след това той се издигна. Първо покръжи над корабите и сетне се устреми напред с включен радар, проучващ американската бойна групировка, която все още плаваше на запад с осемнадесет възла. Картината на радара се препредаваше до флагманския кораб „Муцу“.
— Ще се окажат два самолетоносача, на три хиляди метра един от друг — рече командирът, като почука по монитора.
— Имате заповеди, капитане — напомни му Сато.
— Хай — отвърна командирът на „Муцу“ и запази чувствата си за себе си.
— Какво, по дяволите, е станало? — попита Дърлинг. Те се бяха събрали в един ъгъл, докато руски и американски телохранители държаха другите на разстояние.
— Изглежда, е имало голяма истерия на Уолстрийт — отговори Райън, разполагал с най-много време, за да обмисли случая. Не беше особено проницателен анализ.
— Причина? — поинтересува се Фидлър.
— Поне аз не знам за такава — рече Джак и се огледа дали не идва кафето, което поръча. Нуждаеше се от няколко глътки, а другите трима имаха още по-силна нужда от него.
— Джак, ти последен си се занимавал с търговия — отбеляза министърът на финансите Фидлър.
— Подготвителни работи, застраховки. Не съм работил истински на Уолстрийт, Бъз. — Съветникът по националната сигурност направи пауза и посочи факса. — Не че можем да направим кой знае какво. Някой се е изнервил от съкровищните бонове. Най-доброто ми предположение в момента е, че някой е реализирал печалба от свързаните промени на долара и йената и нещата са излезли малко от контрол.