Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Сделките на партера на борсата спряха в 15,23, когато индексът Дау достигна максималния разрешен срив от петстотин пункта. Тази цифра просто отразяваше стойността на тридесет акции, а обезценяването на другите далеч надхвърляше стандартната загуба при най-скъпите ценни книжа. На таблото му бяха нужни още тридесет минути, за да навакса, и създаваше илюзията за продължаваща дейност, докато хората на партера се споглеждаха, най-често мълчаливо, и стояха прави на дървения под, покрит дотолкова с листове, че създаваше впечатление за сняг. Всички си напомняха, че е петък. Утре бе събота. Всички щяха да си бъдат вкъщи. Всеки щеше да има възможност да си поеме дълбоко въздух и да помисли. Наистина им трябваше само това, просто една добра мисъл. Нямаше никаква логика. Страшно много хора пострадаха зле, ала пазарът щеше да отскочи отново нагоре и с течение на времето онези, които бяха достатъчно съобразителни и смели, за да запазят позициите си, щяха да върнат нещата постарому, когато дойдеше моментът. „Ако — казаха си те. — Ако всички използваха времето разумно и ако повече не се случеше нищо откачено.“
Почти бяха прави.
В Депозитното контролно дружество хората седяха бездейно с разхлабени вратовръзки и често посещаваха тоалетните заради всичкото кафе и безалкохолни, които бяха изпили в този небивало безумен следобед, ала щяха да получат малко благодат. Пазарът затвори рано и значи можеха да започнат работата си също рано. Като приключиха с приемането на информация от основните търговски центрове, компютрите преминаха от един оперативен режим на друг. Записаните данни от извършените през деня сделки бяха вкарани в машините, за да бъдат съпоставени и предадени. Наближаваше шест вечерта, когато се задейства аларма на едно от работните места.
— Рик, при мен възникна проблем!
Рик Бернард, главният системен оператор, се приближи и погледна монитора, за да потърси причината за предупредителния звънец.
Последната сделка, която можеха да възстановят, станала точно на обед същия ден, беше на „Атлас Милакрон“ — компания за металообработващи машини, устремила се високо заради поръчките от автомобилните компании с шест хиляди акции на стойност четиридесет и осем и една втора. Тъй като „Атлас“ бе регистрирана на Нюйоркската фондова борса, ценните й книжа се бележеха с трибуквен акроним, в случая АМН. Националната асоциация на дилърите за автоматична котировка използваше четирибуквени комбинации.
Означението от цифри и букви, следващо веднага след AMH 6000 48 и 1/2, беше AAA 4000 67 и 1/8, а под него идваше AAA 9000 51 и 1/4. Фактически всички данни надолу, въведени след 12,00,01, представляваха същата трибуквена, безсмислена комбинация.
— Превключи на „Бета“ — каза Бернард. Файлът в паметта на първата подпомагаща компютърна система бе извикан. — Дай надолу.
— По дяволите!
За пет минути всички системи бяха проверени. Навсякъде записът на всяка една сделка представляваше безсмислица. Нямаха нито един достъпен запис на която и да е от сделките, сключени след дванадесет на обед. Нито търговска къща, нито институция или частен вложител можеха да разберат какво са купили или продали, от или на кого и за колко, и следователно никой не можеше да знае с колко пари разполага за други сделки или пък за да си купи някои бакалски стоки през почивните дни.
20.
УДАР ТРЕТИ
Тържеството се разтури след полунощ. Официалното развлечение беше балет. „Болшой театър“ не бе загубил магията си, а разположението на залата позволяваше на гостите да виждат танцьорите много по-отблизо, отколкото някога е било възможно. Аплодисментите бяха толкова бурни, че ръцете им почервеняха и ги заболяха при последния бис, след който дойде време охраната да помогне на поверениците си да излязат. Райън забеляза, че походката почти на всеки беше нестабилна и че със сигурност той е най-трезвеният от всички в залата, включително и жена му.
— Какво мислиш, Дага? — попита Райън специалния агент Хелън д’Агустино. Личният му бодигард взимаше връхните им дрехи.
— Мисля си, че бих искала да мога поне веднъж да празнувам с шефовете. — Сетне тя поклати глава като родител, разочарован от децата си.
— О, Джак, утре ще се чувствам кошмарно — заяви Кати. — Водката тук бе прекалено пивка.