Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Аримила се усмихна. Искаше й се да я зашлеви. Само че Нейсин Щеше да се ядоса. Искаше тя да я държи при себе си като „гостенка“, за да не бъде свален от Върховния трон — може би вече съзнаваше, че е изкуфял; единственото, на което държеше, бе да остане Върховен трон, докато не умре — но все пак обичаше внучката си.
— Елориен и още няколко други тепърва ще дойдат при мен, дете — отвърна тя невъзмутимо. Невъзмутимост, изискваща известно усилие. За каква се мислеше проклетата хлапачка? — Емлин, Арател, Пеливар. Всички те са онеправдани от Траканд. — Разбира се, че щяха Да дойдат, след като премахнеше Елейн и Диелин. Двете нямаше да преживеят падането на Кемлин. — Щом спечеля града, ще са мои привсяко положение. Три от поддръжниците на Елейн са деца, а Конайл Нортан също си е почти дете. Вярвам, че много лесно ще мога да ги убедя да огласят подкрепата си за мен. — А ако не можеше, господин Луналт със сигурност щеше да може. Жалко, ако се наложеше децата да бъдат предадени на въжетата му. — Ще съм кралица до залез-слън-це в деня, в който падне Кемлин. Нали така, тате?
Нейсин се разсмя и пръсна полусдъвкана яхния по масата.
— О, да, да — отвърна старецът и я потупа по ръката. — Слушай леля си, Силвейз. И прави каквото ти каже. Тя скоро ще е кралицата на Андор. — Усмивката му се стопи и в гласа му се прокрадна странна нотка. Можеше почти да се нарече… умолителна. — Не забравяй, ти ще си Върховният трон на Керен, след като си ида. След като си ида. Ще си Върховният трон.
— Както кажете, дядо — промърмори Силвейз и леко наведе глава. Щом я вдигна, погледът й отново беше вял, както винаги. Доскорошната острота трябваше да е игра на светлината. Разбира се.
Нейсин изсумтя и отново загълта яхнията си.
— Най-доброто, което съм ял от дни. Май ще си поискам още едначиния. И още вино, момче! Не виждаш ли, че чашата ми е празна?
Неловката тишина около масата се проточи. Все по-често издаваното старческо малоумие на Нейсин обикновено причиняваше точно това.
— Все пак според мен… — подхвана Лир и млъкна, понеже един едър ратник с четирите Сребърни луни на Марни на гърдите влезе в шатрата.
Поклони се учтиво, заобиколи масата, наведе се и прошепна в ухото на Аримила:
— Господин Хернвил моли да ви каже две думи насаме, милейди.
Всички освен Нейсин и внучката му се престориха, че са се съсредоточили върху чашите си и не подслушват, разбира се. Нейсин продължи да яде. Погледът на Силвейз блуждаеше. Нямаше начин онази острота да не беше игра на светлината.
— Ей сега ще се върна. — Аримила махна с ръка към масата. — Вие похапвайте. Сладко да ви е.
Излезе, без да си направи труда да си вдигне полите, за да не се окалят. Арлийн бездруго вече трябваше да ги почисти. Малко повече кал, какво толкова?
Луната открояваше няколко шатри, но общо взето лагерът беше потънал в мрак под тънкия й сърп. Джейкъб Хернвил, секретарят на Аримила, чакаше до шатрата с фенер в ръката — светлината очертаваше жълтеникаво петно. Беше дребен и мършав, все едно че всичката му мас е извряла. Благоразумието си му беше вродено, а и заплатата, която му даваше, бе предостатъчна, за да не го интересуват дребни подкупи — бе много по-висока, отколкото щеше да плати който и да било на писар.
— Простете, че ви прекъснах вечерята, милейди — почна той с поклон, — но бях сигурен, че ще искате да го чуете веднага. — Винаги се изненадваше, като чуеше този дълбок глас от толкова дребен човек.
— Съгласили са се. Но искат първо да им се плати всичкото злато наведнъж.
Устните й се стегнаха. Всичкото наведнъж? Беше се надявала да се отърве, като плати само първата половина. Та кой щеше да дръзне да я врънка за неплатен дълг, щом станеше кралица?
— Напиши писмо до госпожа Андскейл. Ще го подпиша й ще го подпечатам още заранта. — Дни щяха да трябват, за да се прехвърлят толкова много пари. А колко още, докато се подготвят ратниците? Досега изобщо не беше обръщала внимание на тези неща. Лир можеше да й го каже, но мразеше да показва слабост. — Кажи им: една неделя от днес. — Това трябваше да е достатъчно.
След неделя Кемлин щеше да е неин. Тронът щеше да й принадлежи. Аримила, по милостта на Светлината Кралица на Андор, Защит-ница на кралството, Закрилница на народа, Върховен трон на Дома Марни.