Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Следователно искаш да кажеш — сякаш на глас разсъждаваше Албърт Уайтхед, — че Гуидероне е в състояние или да удържи целостта и да спаси собствените ни задници, или да взриви всичко, което означава да загубим онова, което ни се поднесе на тепсия.
— Тъкмо това казвам и аз. И нито за миг не си помисляйте, че и той не го знае.
— Открийте го! — кресна Джеймисън Фаулър. — Открийте тоя проклетник, сина на Пастирчето!
Опасявайки се, че Бахрейн крие опасности, Джулиан Гуидероне отлетя за Париж, като се погрижи Амстердам да узнае къде се намира и колко дълго ще остане там. Както и очакваше, отговорът на Матарайзен бе хладен, повече от красноречив: изкопаемото, известно като син на Пастирчето, вече не бе на почит. Тъй да бъде. Почитта щеше да си възвърне, макар и след време, когато непокорният младок проумееше, че Амстердам не може да действа сам.
В късния следобед сборището на модния свят авеню Монтен гъмжеше от коли, най-вече таксита и лимузини, оставящи товара си от бизнесмени пред изящните им засенчени резиденции. Гуидероне стоеше край прозореца и наблюдаваше улицата долу. Следващите няколко седмици, разсъждаваше той, ще се превърнат в прелюдия към хаоса, прелюдия към почти глобалния контрол. Мнозина от онези, които сега бързат да слязат от автомобилите си и да стъпят на улицата на богатите, скоро ще бъдат изправени пред шокиращата загуба на финансова сигурност. Високи постове ще бъдат отнети, съвети на директори ще откажат обещани щедри обезщетения и крупни суми за пенсии, предпочитайки да се изправят в съда, наместо да въвличат поверените им корпорации в още по-безизходна икономическа катастрофа.
Независимо, а може би въпреки намесата на Ян ван дер Меер Матарайзен, всичко се движеше по план. Ван дер Меер не разбираше дълбокия смисъл, вложен в стиховете на Шекспир: „До изпълнението на един ужасен ход от първия му подтик промеждутъка изпълва видение или зловещ кошмар.“ Това видение, а може би зловещ кошмар, не биваше да се пренебрегва, то трябваше да бъде подложено на анализ и отхвърлено. Защото „ужасният ход“ трябваше да остане като даденост, нито прибързано действие, нито приемливо отлагане. Незабавната повсеместна координация бе от първостепенно значение; тъкмо вълната от шокиращи събития щеше да парализира развитите страни. Парализата, макар и временна, щеше да трае няколко седмици или дори месец; тя бе от най-голямо значение. Достатъчна бе като промеждутък, за да се появят легионите на Матарезе и запълнят вакуума.
Матарайзен трябваше да научи, че емоционалните колебания, колкото и да са възбуждащи, бяха недопустими. Това бяха просто неравности по големия булевард, който водеше към още по-величествената победа на Матарезе. И защо наглият копелдак не бе в състояние да го проумее?
Телефонът издрънча и стресна Джулиан. Единствен Амстердам знаеше този номер в Париж. Е, може би и няколко невероятно красиви жени, предоставящи сексуални удоволствия срещу пари или скъпи бижута, но никоя от тях не знаеше къде се намира той в момента. Джулиан приближи масичката и вдигна слушалката.
— Да?
— Тук е Орел, господин Гуидероне.
— Как успя да се добереш до този номер? Длъжен си да поддържаш връзка единствено с Амстердам!
— Тъкмо от Амстердам го получих, сър.
— И кое е това изключително обстоятелство, принудило Амстердам да ти даде този номер?
— Не съм се разпростирал в обяснения, което е във ваша полза, струва ми се.
— Какво? Не си предложил дори обяснение на Кайзерграхт?
— Изслушайте ме, сър. Казах им… по-точно на него казах, че е наложително да се свържа с вас по въпрос, който не се отнася до начинанието. Аз съм лоялен съмишленик и затова не се усъмни в мен.
— И то с готовност, струва ми се. Очевидно аз вече не присъствам в неговия списък от най-значими приоритети.
— Което би било глупаво от страна на Амстердам, господин Гуидероне — едва не го прекъсна Орела от Вашингтон. — Та вие сте син на Пастирчето…
— О, да, да! — на свой ред не го остави да продължи Джулиан. — И тъй, защо ме потърси? Какво толкова се е случило?