Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Сенки разцъфнаха около него, четири тежки лапи изтътнаха върху каменните плочи и грамадното туловище на Хрътката изведнъж изникна от нищото.
Един от магьосниците Едур се обърна рязко. Нечовешките му очи се разшириха, щом видя Блайнд, и чародеят отсече нещо с дрезгав, властен тон.
Втурналата се напред Блайнд се закова на място, огромните нокти изстъргаха по камъните.
И Хрътката се присви.
— Беру да ме пази дано! — изруга Кътър и ръката му зашари в паника за нож…
Дворът изведнъж се изпълни със сенки и въздухът се раздра от странен пращящ звук…
И сред четиримата чародеи Едур се появи пета фигура, загърната в сиво, с ръкавици, с лице, скрито под груба качулка. Държеше въже, което сякаш се гърчеше, изпълнено като че ли със свой собствен живот. Кътър видя как въжето замахна и перна чародея през едното око, а щом изплющя назад, го последваха пръски кръв и разбит мозък. Магията на чародея угасна и той се строполи.
Въжето се движеше толкова бързо, че Кътър не можеше да го следи. Държащият го пристъпваше леко между тримата останали магове. Главата на първия се търкулна от раменете, вътрешностите на втория се изсипаха от разпрания му корем, а това, което свали последния чародей, стана като в мъгла и без видими последствия, освен че едурът беше издъхнал още преди да падне на земята.
Воините Едур нададоха викове и налетяха от двете страни.
И тогава започнаха писъците. Въжето изфуча от дясната ръка на Котильон; лявата му стискаше дълъг нож, който само близваше или докосваше всеки, който го доближи — но резултатът беше ужасен. Въздухът се замъгли от капките кръв около бога-покровител на убийците и преди Кътър да си е поел четвъртия дъх от началото на боя, той беше свършил и около Котильон бяха останали само трупове.
Последното изплющяване на въжето плисна кръв през стената, после богът смъкна качулката и вихрено се завъртя срещу Блайнд. Отвори уста да каже нещо и я затвори, махна сърдито с ръка и се спуснаха сенки, които погълнаха треперещата Хрътка. Когато след миг се разсипаха, Блайнд вече я нямаше.
Оттатък двора доехтяха шумовете от боя, Кътър се обърна и извика през рамо на Котильон:
— Малазанците имат нужда от помощ!
— Нямат нужда — изръмжа богът.
Нещо изтрака на плочника и двамата се обърнаха. Дарист бе паднал до Апсалар. Листата под меча вече пламваха от топлината му.
Лицето на Котильон посърна като при внезапна, дълбока скръб.
— Когато приключи отвън, покажи му този меч — промълви той на младия дару. — Кажи му имената му.
— На кого?
Котильон огледа касапницата около себе си и изчезна.
Кътър притича до Апсалар и коленичи до нея.
Дрехите й бяха овъглени, пушекът се виеше на струйки в утихналия вече въздух. Огънят беше лъхнал през косата й, ала само за миг сякаш, защото й беше останало много. Лицето й също не бе обгорено, макар да се виждаше дълъг червен оток в диагонална резка през шията й. Лекото потръпване на крайниците — остатък от магическата атака — показваше, че още е жива.
Опита се да я събуди, но не успя. Вдигна глава и се заслуша. Звуците от битката бяха секнали и вече се чуваше само скърцането на два ботуша, приближаващи се по обгорената земя.
Кътър бавно се надигна и се обърна към арката.
На прага се появи Пътника. Стискаше в металната си ръкавица меч. Счупен. Макар да бе плувнал в кръв, не изглеждаше да е пострадал. Спря и огледа двора.
Без да пита, незнайно как Кътър разбра, че е единственият останал жив. Въпреки това пристъпи и погледна навън. Всички малазанци бяха на земята, неподвижни. Около тях в кръг лежаха труповете на петдесетина Тайст Едур. Други, пронизани от метални стрели, лежаха по пътеката към поляната.
„Призовах ги, за да загинат. Жената капитан — с красивите очи…“ Върна се при Пътника, който бавно обикаляше между падналите Тайст Андий. И попита със стегнато гърло:
— Истината ли каза, Пътнико?
Мъжът го изгледа през рамо.
— Тази битка. Наистина ли беше малазанска?
Небрежното свиване на рамене го смрази.
— Някои от тези още са живи. — Пътника махна с ръка към телата на Тайст Андий.
— А в пещерата има ранени.
Мъжът спря до Апсалар и Дарист.
— Тя е приятел — промълви Кътър.
Пътника изсумтя, хвърли счупения си меч и прекрачи Дарист. Наведе се за меча му.
— Внимавай…
Но той стисна десницата си в металната ръкавица и вдигна оръжието.
Кътър въздъхна, стисна очи, после отново ги отвори и рече:
— Наречен е Мъст… или Скръб. Можеш да си избереш което ти допадне повече.
Пътника се обърна и срещна погледа му.
— Не го ли искаш за себе си?