Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Двамата отстрани тръгнаха напред в съвършен синхрон.
Мечът на Дарист изсвистя нагоре и в двора се надигна силен вятър. Въздухът около тримата Едур се изпълни с вихрещи се листа и прах.
Тайст Андий атакува. Мечът се хлъзна водоравно, с острие насочено срещу десния Едур, но истинската атака беше с ефеса, срещу воина вляво. Мълниеносно снишаване встрани, след това ефесът удари припряно вдигнатия щит и го пръсна на две. Лявата ръка на Дарист се плъзна от ефеса и отблъсна меча на воина отляво, а самият той приклекна и посече със Скръб десния си противник.
Мечът като че ли изобщо не срещна тялото му, но кръвта плисна от разреза, започнал над лявата ключица на Едур и продължил в права линия надолу чак до чатала му.
Воините пред портата нададоха боен вик и се изсипаха в пометения от вятъра двор.
Единственият им шанс за успех бе да обкръжат Дарист, да се доближат и да надвият съскащия меч — а на Едур не им липсваше кураж.
Кътър видя как още един бе посечен, после друг пое странично ефеса с щита си и бронзът се огъна дълбоко навътре — краката на воина също се огънаха странно и той се срина върху каменните плочи.
Двата бойни ножа вече бяха в лявата ръка на дару, а дясната посегна към един от ножовете за мятане. Оръжието изсвистя във въздуха, той видя как се заби до дръжката в очната кухина на врага и разбра, че върхът е опрял в черепа на тила. Хвърли втори нож и изруга, щом един щит се надигна да го пресрещне.
Сред бурята от вихрещи се листа мечът на Дарист сякаш беше навсякъде — блокираше атака след атака; един едур се хвърли напред и успя да стегне двете си ръце около краката на Тайст Андий.
Изсвистя ятаган. От дясното рамо на Дарист швирна кръв. Ефесът на Скръб се стовари в шлема на стисналия го за краката воин и едурът рухна. Нов замах посече Тайст Андий в бедрото, острието отскочи, срещнало костта. Дарист се олюля.
Останалите Едур настъпиха и Кътър се втурна напред. През вихъра на побеснелите листа, към безветрения въздух в центъра. Отдавна се беше научил, че пряката, припряна съпротива не е идеалната тактика при бой с ножове. Избра един едур, чийто поглед бе прикован в Дарист и заради това бе леко извърнат… воинът обаче улови приближаването му с крайчеца на окото си и реагира бързо.
Заден замах с ятагана, последван от завъртане на щита.
Левият нож на Кътър замахна срещу острието и го прихвана на една трета от върха. Същевременно другият нож удари между китката и лакътя на противника и се заби през кожената броня чак в костта. В същия миг дръжката на първия нож се сблъска с ятагана… и го изби от изтръпналата ръка на едура.
Тайст Едур изпъшка и изруга, щом Кътър го подмина и дръпна ножа. Острието не искаше да се изтръгне и повлече със себе си пронизаната ръка. Краката на воина се заплетоха и той падна на едно коляно.
Още докато вдигаше щита си, другият нож на Кътър изсвистя и го прониза в гърлото.
Ръбът на щита удари в изпънатата ръка на младия дару и едва не изтръгна ножа от хватката му, но той успя да го задържи.
Ново дръпване и другият нож се изтръгна от ръката на едура.
Щит се стовари в тялото му отляво и почти го отлепи от земята. Кътър се извъртя, замахна към нападателя си и не улучи. Болката беше ужасна и той падна на земята.
Нещо тупна до него, отскочи веднъж-дваж от камъните и докато дару се изправяше, отсечената глава на едура го халоса по десния пищял.
Болката от този последен удар — колкото и нелеп да му се струваше — надмогна всичко до този момент. Той изрева проклятие и отскочи назад на един крак.
Нов едур се втурна срещу него.
Още по-мръсно проклятие се изтръгна от гърлото му и той запрати по него ножа в лявата си ръка. Едурът вдигна щита си и се сниши.
Кътър се хвърли напред — докато едурът не го виждаше — и удари над щита, отгоре. Ножът потъна дълбоко зад лявата ключица на противника, Кътър го изтръгна и кръвта плисна на гейзер.
В двора вече се носеха викове… и изведнъж боят като че ли се вихреше навсякъде. Кътър се огледа и видя, че са дошли други Тайст Андий… и Апсалар.
Трима Едур бяха нападали по земята след нея, всички се гърчеха в локви кръв.
Останалите вече се оттегляха към портата.
Апсалар и спътниците й Тайст Андий продължиха да ги преследват — но само до прага.
Вихрушката бавно стихна, сухите листа се сипеха като пепел.
Кътър се огледа и видя, че Дарист все още е прав, макар и опрян на страничната стена. Високата му слаба фигура бе цялата в кръв; беше без шлем, дългата му коса бе увиснала пред лицето. Мечът Скръб бе в ръцете му, острието бе опряно в каменните плочи.
Една от Тайст Андий отиде до тримата издъхващи Едур и ловко им преряза гърлата. После вдигна очи и изгледа Апсалар.