Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Някъде навън в нощта Джитендра оплакваше жена си. Прабакер бършеше плувналото в пот лице на Парвати с червения си шал. Сгушени върху одеялата, нашите тела лежаха едно до друго, уморени — тя, заспала дълбоко — обкръжени от болест и надежда, смърт и дързост. Поднесох меките, отпуснати, спящи пръсти на Карла към устните си и й дарих сърцето си завинаги.
Деветнайсета глава
Загубихме девет души в холерната епидемия, шест от тях — малки деца. Сатиш, единственият син на Джитендра, оцеля, но двама от най-добрите приятели на момчето починаха. И двамата учеха с ентусиазъм английски в моите часове. Шествието от деца, което тичаше с нас подир носилките с малките телца, окичени с гирлянди от цветя, ридаеше така жално, че мнозина непознати по оживените улици спираха да се помолят и усещаха как внезапни сълзи опарват очите им. Парвати се пребори с болестта и Прабакер две седмици се грижи за нея, а нощем спеше пред дома й на парче найлон. Сита зае мястото на сестра си в чайната на баща им и колчем Джони Пурата влезеше или минеше оттам, очите й неизменно го следяха, бавно й потайно като сянката на пристъпващ леопард.
Карла остана шест дни — най-тежките, и дойде няколко пъти през следващите седмици. Когато степента на зараза спадна до нулата и кризата при най-тежко болните премина, аз се изкъпах с три кофи вода, преоблякох се в чисти дрехи и се запътих към туристическия район да си търся клиенти. Нямах пукната пара. След поройните дъждове много от кварталите на града бяха наводнени и това усложняваше живота както на амбулантните търговци, наркопласьорите, гидовете, акробатите, сводниците, просяците и черноборсаджиите, които си изкарваха хляба на улицата, така и на многобройните бизнесмени, чиито магазини бяха наводнени.
Конкуренцията в „Колаба“ за доларите на туристите беше незлобива, но недвусмислена и в нея се влагаше творчество. Йеменските улични търговци размахваха кинжали и ръчно бродирани откъси от Корана. Високи, красиви сомалийци предлагаха гривни, изработени от смачкани сребърни монети. Художници от Ориса излагаха изображения на Тадж Махал, изрисувани върху сушени и изгладени листа от папая. Нигерийци продаваха резбовани абаносови бастуни с остриета, скрити в спираловидните им дръжки. Ирански бежанци претегляха унции шлифован тюркоаз на пиринчени везни, окачени по клоните на дърветата. Продавачи на тимпани от Утар Прадеш, понесли по шест-седем тимпана, подхващаха кратки импровизирани концерти при най-малкия признак на интерес от страна на някой турист. Изгнаници от Афганистан предлагаха тежки, ефектни сребърни пръстени с гравирани писмена на пущу, инкрустирани с аметисти колкото гълъбово яйце.
Из тази бъркотия от търговци се провираха онези, които си изкарваха прехраната с обслужване на дюкянджиите и уличните търговци — продавачи на храмови благовония, над чиито подноси се носеха копринени струи дим, чистачи на печки, мъже, които разпухваха дюшеци и чистеха уши, масажираха крака, ловяха плъхове, разнасяха храна и чай, предлагаха газови бутилки, цветари, перачи, водоносци и всякакви други. Между тях, между търговците и туристите лъкатушеха танцьори, певци, акробати, музиканти, гадатели, храмови прислужници, огнегълтачи, маймунари, змиеукротители, мечкари, просяци, самобичуващи се мъже и мнозина други, които се изхранваха по оживените улици, а нощем се прибираха по бордеите.
Всеки от тях рано или късно нарушаваше по някакъв начин закона в търсене на бърза печалба. Но най-пъргавите разузнавачи с най-острия поглед от всички улични хора бяхме тези, които нарушавахме закона професионално — черноборсаджиите. Улицата ме прие в тази сложна мрежа от далавери и мошеници по няколко причини. Първо, аз работех само с туристи — твърде предпазливи или прекалени параноици, че да се обърнат към индийци. Ако аз не ги поемех, никой нямаше да ги поеме. Второ, без значение какво искаха те, аз винаги ги водех точно при нужния индийски бизнесмен, никога не сключвах сделките сам. И трето, не бях алчен — моята комисиона винаги съответстваше на стандарта, определен от приличните, самоуважаващи се мошеници из целия град. Освен това, когато комисионата беше достатъчно голяма, се стараех да влагам обратно пари в кварталните ресторанти, хотели и просяшки купички.