Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Имаше и нещо друго, нещо далеч по-неосезаемо, но може би още по-важно от комисионите и тънкостите във войната за територия. Това, че един бял чужденец — мъж, който повечето от себе си смятаха за европеец — се е настанил толкова умело и удобно в калта, почти на дъното на техния свят, предизвикваше дълбоко задоволство у индийците на улицата. Присъствието ми, предизвикващо любопитна смесица от гордост и срам, узаконяваше техните престъпления. Онова, което вършеха ден след ден, нямаше как да е толкова ужасно, щом и един гора вършеше същото редом с тях. Моето падение ги издигаше, защото те, в края на краищата, не бяха по-лоши от Линбаба, образования чужденец, който живееше от престъпления и бачкаше на улицата също като тях.
Нито пък бях единственият чужденец, който се препитаваше от Черния пазар. Имаше европейски и американски наркопласьори, сводници, фалшификатори, измамници, търговци на скъпоценни камъни и контрабандисти. Сред тях имаше двама с името Джордж: единият канадец, а другият — англичанин. Бяха неразделни приятели, които от години живееха на улицата. Като че никой не знаеше фамилните им имена. За да ги различават, ги наричаха според зодиите им — Джордж Скорпиона и Джордж Близнака. Зодиакалните Джорджовци бяха наркомани, които бяха продали паспортите и последните си ценности, а после се заловили с хероиновите пътешественици — с туристите, дошли в Индия да се друсат здравата с хероин една-две седмици и да се върнат на сигурно място в страните си. Броят на тези туристи беше изненадващо голям и Зодиакалните Джорджовци живуркаха от далаверите с тях.
Ченгетата следяха и мен, и Джорджовците, и останалите чужденци, които бачкахме на улицата, и бяха съвсем наясно какви ги вършим. Но бяха преценили доста точно, че не вредим кой знае колко и ставаме за бизнес на черния пазар, който им носеше рушвети и други облаги. Те прибираха своя дял от наркопласьорите и чейнджаджиите и не ни закачаха. Не закачаха и мен.
На този първи ден след холерната епидемия изкарах към двеста щатски долара за три часа. Не бяха много, но реших, че ми стигат. Дъждът, изсипал се сутринта, бе намалял до задушна, приспивна киша, която понякога продължава с дни. Седях и пиех прясно изцеден сок от захарна тръстика под раирана тента близо до хотел „Президент“, недалече от бордея, когато Викрам се мушна под нея, за да се скрие от дъжда.
— Здравей, Лин! Пич, как я караш? Ебати шибания дъжд, йаар.
Ръкувахме се и аз му поръчах сок от захарна тръстика. Той бутна назад черната си широкопола шапка и тя увисна на гърба му. Черната му риза беше избродирана с бели фигури покрай бието с копчетата. Белите фигури размахваха ласа над главите си. Коланът му беше направен от американски сребърни долари, свързани един с друг, и се закопчаваше с кръгла изпъкнала катарама. Черните фламенко панталони бяха избродирани с фини бели орнаменти отстрани на крачолите, завършващи с по три малки сребърни копчета. Ботушите му със скосени токове бяха украсени с кръстосани кожени ремъци, закопчани отстрани с тока.
— Времето не става за езда, а?
— Стига, бе! — изфуча той. — Чул си за Лети и коня? Божичко! Та това беше преди седмици, заеби. Ебати, откога не съм те виждал.
— Как върви с Лети?
— Кофти — въздъхна той, но усмивката му беше все така щастлива. — Но мисля, че тя ще дойде, йаар. Тя е много специална мацка. Трябва цялата й омраза да изтече, за да може да се впусне в любовта. Но аз ще я спечеля, ако ще цял свят да разправя, че съм луд.
— Аз не те мисля за луд, защото я сваляш.
— Така ли?
— Не. Тя е прелестно момиче. Страхотно момиче. Ти си свестен. И вие си приличате повече, отколкото си мислят хората. И двамата имате чувство за хумор и обичате да се смеете. Тя не може да понася лицемери, ти също. А и смятам, че се интересувате от живота по сходен начин. Според мен сте хубава двойка или поне ще бъдете. И мисля, че в края на краищата ще я спечелиш, Викрам. Виждал съм я как те гледа, дори и когато те прави на нищо. Тя толкова те харесва, че е длъжна да те кастри. Такава си е тя. Продължавай да упорстваш и накрая ще я спечелиш.