Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Ами, има много работа за вършене. Но внимавай! При първия признак, че… че не ти е добре, се мяташ на такси и отиваш при приятеля ми Хамид. Той е лекар. Договорихме ли се?
Тя се пресегна и постави дългата си тясна длан в моята. Стисна ръката ми силно и уверено.
— Договорихме се. Откъде започваме?
Започнахме с обиколка из бордея — посещавахме болните и раздавахме пакети с разтвор. Вече повече от сто души проявяваха симптомите на холера и половината от тях бяха тежки случаи. Задържахме се само минути при всеки болен и пак ни отне двайсет часа. Постоянно в движение, ние пиехме бульон или силно подсладен чай от стерилни чаши — това беше единствената ни храна. Чак вечерта на следващия ден седнахме за първи път да се нахраним нормално. Бяхме изтощени, но гладът ни накара да се нахвърлим на горещите роти и зеленчуците. После, поосвежени, тръгнахме отново, за да обиколим най-тежко болните.
Работата беше мръсна. Думата холера идва от гръцкото kholera, което значи диария. Диарията при това заболяване има изключително противна миризма и никога не можеш да привикнеш към нея. Всеки път, когато влизахме в колибата при болен, се борехме с гаденето. А когато повърнеш, то се усилва още повече.
Карла беше мила и любезна, особено с децата, и вдъхваше увереност на семействата. Запазваше чувството си за хумор въпреки вонята и безкрайното навеждане, за да вдигнеш, почистиш и утешиш хората в тъмните влажни коптори, въпреки болестта, умиращите и страха, че и ние ще се разболеем и умрем, когато епидемията се разрасна. Четирийсет безсънни часа тя се усмихваше всеки път, когато обърнех към нея жадните си очи. Бях влюбен в нея и дори тя да беше мързелива, страхлива, стисната или с лош нрав, пак щях да я обичам. Но тя беше смела, състрадателна и щедра. Трудеше се здраво и беше вярна приятелка. И някак си през тези часове на страх, страдание и смърт аз откривах нови начини и причини да харесвам жената, която вече обичах с цялото си сърце.
В три часа сутринта на втората нощ настоях тя да поспи, а и двамата да поспим, преди умората да ни смаже. Тръгнахме обратно по тъмните пусти пътеки. Нямаше Луна, а звездите пронизваха черния небесен купол с ярко сияние. На едно необичайно широко място, където се събираха три пътеки, аз се спрях и вдигнах ръка, за да дам знак на Карла да мълчи. Чуваше се едва доловимо драскане, шумолене и шушнене, сякаш шумолеше тафта или мачкат целофан. В тъмното не можех да разбера откъде идва шумът, но знаех, че е наблизо и се приближава все повече. Протегнах ръка назад, за да хвана Карла, притиснах я до гърба си и се заобръщах наляво и надясно, за да се ориентирам откъде идва звукът. И те дойдоха — плъховете.
— Не мърдай! — предупредих я с дрезгав шепот и я притиснах още по-силно. — Стой съвсем неподвижно! Когато не мърдаш, те те мислят за част от мебелировката. Мръднеш ли, ще те ухапят!
Плъховете прииждаха — стотици, а после хиляди: черни вълни от тичащи, цвърчащи гадини, които се изливаха от пътеките и заливаха краката ни като придошла река. Бяха грамадни, по-големи от котки, тлъсти и мазни. Търчаха в орда по пътеките и се прескачаха по два, по три. Търчаха покрай нас и ние тънехме в тях до глезените, после и до пищялите, до коленете, катереха се един върху друг и се блъскаха в краката ми със страшна сила. Зад нас те потъваха в нощта, към канализационните тръби на кулите с богаташките апартаменти, както всяка нощ, докато мигрираха от близките пазари през бордея. Стори ми се, че черните пълчища от тракащи със зъби плъхове прииждаха десетина минути, въпреки че не можеше да е толкова дълго. Най-сетне се махнаха. Пътеките бяха почистени от отпадъци и боклуци, тишина задръсти въздуха.
— Какво… беше това… мамка му? — попита тя, зяпнала от ужас.
— Проклетите гадини минават оттук всяка нощ по това време. На никого не му пречи, защото поддържат чистотата и не те закачат, ако си в колибата си или спиш на земята навън. Но ако им пречиш и се паникьосаш, ти се покатерват и те почистват така добре, както и пътеките.
— Трябва да ти призная, Лин — каза тя с уверен глас, но с все така разширени от страх очи. — Знаеш как да забавляваш момичетата.
Смазани от умора и успокоени, че не сме пострадали, се вкопчихме един в друг и се затътрихме към моята клиника-дом. Постлах едно одеяло на голата земя и легнахме на него, подпрели гърбове в купчина други одеяла. Прегърнах я. Дъжд ръмеше под платнената тента. Някъде някой извика дрезгаво в съня си и напрегнатият безсмислен звук завръхлита от сън в сън, докато най-сетне глутница подивели кучета, кръстосващи край бордея, не зави в отговор. Твърде преуморени, за да заспим, с изтощени тела, притиснати и тръпнещи от сексуално напрежение, ние лежахме будни и болезнено, къс по къс, Карла ми разказа своята история.