Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Върнах се с такси в туристическата зона на „Колаба“, когато се стъмни. Исках да наема стая в Къща за гости „Индия“ за няколко часа. Не се тревожех заради С-формуляра — знаех, че няма да ми се наложи да се подписвам в регистъра и Ананд няма да ме впише в списъка на гостите. Споразумението, което бяхме сключили преди месеци — същото, което важеше за повечето евтини хотели в града — ми позволяваше да му плащам директно на час, за да ползвам душа или да сключвам частни сделки в някоя от стаите от време на време. Исках да се избръсна. Исках поне половин час да кисна под душа, с много сапун и шампоан. Исках да поседя в банята с белите плочки, където можех да забравя за холерата, и да отмия и изтъркам от кожата си последните няколко седмици.
— О, Лин! Колко се радвам да те видя! — процеди Ананд през зъби, щом влязох във фоайето. Очите му лъщяха от напрежение, а издълженото му, хубаво лице беше мрачно. — Имаме проблем. Бързо ела!
Той ме заведе в една стая встрани от главния коридор. Някакво момиче ни отвори и заговори на италиански. Беше смутена, раздърпана. Косата й беше разрошена, сплъстена и нацапана с нещо, което приличаше на храна. Тънката й нощница висеше настрани и откриваше мършавото й, едва педя широко тяло. Ребрата й се четяха. Беше наркоманка — толкова друсана, че заспиваше, но в молбите й се долавяше вцепенена, сънлива паника.
На леглото лежеше младеж на около двайсет и осем години, единият му крак беше свлечен на пода. Беше гол до кръста, с разкопчани панталони. Едната му обувка се въргаляше на пода, а другата — още обута на левия му крак. Беше мъртъв.
Пулс нямаше. Сърцето му не туптеше. Не дишаше. Свръхдозата беше запратила тялото му в дълбокия черен кладенец, а лицето му беше синьо като небето в пет часа следобед в мрачен зимен ден. Вдигнах трупа на леглото и подпрях главата му с навит чаршаф.
— Лоша работа, Лин — отсече Ананд, подпрял с гръб затворената врата, за да не влезе някой.
Без да му обръщам внимание, започнах да правя на младежа сърдечен масаж. Беше ми твърде познато. Бях отървавал наркомани от свръхдоза, десетки от тях, когато самият аз се друсах. Бях го правил петдесет, осемдесет пъти в моята страна — натисках и вдъхвах живот на живите мъртъвци. Натисках сърцето на младежа и го карах да забие, и пълнех докрай дробовете му с въздух. След десет минути гърдите му изхъхриха и той започна да кашля. Коленичил до него, изчаквах да видя дали е достатъчно силен, за да диша сам. Дишането беше бавно, после се забави още повече, а после със сподавена въздишка спря — глух, безчувствен звук, като въздуха, излизащ през пукнатина сред камъните около гейзер. Започнах отново да му правя масаж. Беше изтощителен труд да вадя безжизненото му тяло от дъното на кладенеца с моите ръце и дробове.
Момичето припадна два пъти, докато се мъчех с приятеля й. Ананд я свестяваше с шамари. Три часа след идването ми в хотела двамата с него излязохме от стаята. Бяхме подгизнали от пот — ризите ни бяха мокри, сякаш сме стояли на дъжда, който барабанеше по прозорците. Двойката беше будна. Бяха ни сърдити, въпреки молбите на момичето за помощ, защото ги бяхме изкарали от насладата на наркотичното вцепенение. Затворих вратата. Знаех, че съвсем скоро някой друг в този град или в някой друг град ще затвори вратата им завинаги. Всеки път, когато наркоманите потъват в кладенеца, те потъват малко по-дълбоко и точно толкова малко по-трудно е да ги измъкнеш оттам.
Ананд ми беше длъжник. Измих се, избръснах се и приех дружеския му дар — изпрана и изгладена риза. После седнахме във фоайето и пихме чай. Колкото повече са ти задължени, толкова по-несимпатичен ставаш на някои хора. Други пък започват да те харесват едва след като изпаднат в дълг към теб. Задължението не тревожеше Ананд и ръкостискането му беше такова, каквото понякога при добрите приятели замества цял разговор.
Когато излязох на улицата, едно такси спря до мен. На задната седалка се возеше Ула.