Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Мелинда не си беше вкъщи. Трикси беше на кино. На вратата го посрещна Роджър, развъртял късото си опашле. Вик го пусна навън и разсеяно го загледа как присяда и прави локвичка. Е добре, на Камерън му оставаха още само две седмици. Работата му около къщата на Фернс привършваше към края на ноември, сам го беше казал.
В шест и половина Мелинда пристигна заедно с Камерън. Лицето му пламтеше, възчервено от слънчевия загар, а усмихнеше ли се, засияваше от щастие и самодоволство.
— Тоя път сам съм си донесъл бирата! — провикна се Камерън и размаха касетка с половинлитрови бутилки.
— Браво! Отлично! — похвали го Вик, както се хвали дете. После се обърна към Мелинда: — Мога ли да ти кажа две думи насаме?
Двамата влязоха в кухнята.
— Утре в пет часа сме канени у Хорас и Мери на чеверме. Искаш ли да отидем?
Лицето й, поруменяло и възбудено от разходката с Камерън, се оживи още повече.
— Разбира се! С най-голямо удоволствие!
— Чудесно, отивам да се обадя на Хорас — отдъхна си Вик. Усмихна й се.
— Нали мога да доведа и Тони, а?
Вик вече беше тръгнал към телефона и се извърна.
— Не, не е удобно.
— Защо?
— Защото Тони не е по вкуса на Хорас и Мери.
— Я гледай! — Мелинда разтърси глава. — Че откога почна да определяш кое им е по вкуса и кое не?
— Това точно го знам, представи си.
— Отивам да ги питам — рече Мелинда и тръгна към телефона. Вик я улови за ръката и я задържа, след което затвори вратата на кухнята.
— Не, няма да ги питаш. Камерън не ми е симпатичен, и точка. Канят само нас двамата.
— Ще го заведа и хич не ме е грижа какво ще си кажат!
— Това няма да стане, Мелинда — кротко рече Вик, макар да усети, че гласът му се разтреперва от гняв.
— И как ще ми попречиш?
Вик стисна устни, засрамен от гнева си, слисан от ненадейната й ярост.
— Добре, прави каквото искаш.
Мелинда го изгледа за миг и явно изтълкувала думите му като отстъпление, победоносно кривна нагоре ъгълчето на устата си, подмина го и излезе от кухнята.
— Тони, не ти ли трябва отварачка за бирата? — чу я да пита Вик и се сети, че докато разговаряха, Мелинда държеше в ръката си отварачка за бутилки.
Вик не отиде у Хорас и Мери. Беше предоставил на Мелинда да се обади, че приемат поканата, така че не знаеше какво точно е уговорила, но в последния момент заяви, че няма да отиде. Камерън тоя път пристигна не на колело, а със солидния си плимут в цвят кафе-меланж, на който вероятно натоварваше колелото, като пътуваше. И двамата с Мелинда провесиха нос, като разбраха, че Вик няма да отиде с тях.
— Случило ли се е нещо? — попита Камерън. Беше се издокарал с току-що огладен летен костюм и бели обувки, за да направи добро впечатление на Мелърови.
— Не, просто имам да свърша някои неща. Но вие вървете.
— Но какво ще си кажат Хорас и Мери? — леко смутена попита Мелинда.
— Не мога да знам. То ще си проличи — отвърна Вик, като я обезоръжи със злорада усмивка.
Без да промени изражението си, Камерън рече:
— Я го премислете още веднъж.
— Вие вървете. Приятно прекарване и много здраве на Хорас и Мери. — Забеляза, че Мелинда изнервено върти между пръстите си ключовете от колата.
Миг след като влезе в стаята си, двете коли потеглиха.
Напомни си, че най-вероятно е Камерън и Мелинда да не са стигнали до физическа близост. Дори го вярваше. И какво от това? Както си седеше в стаята и се опитваше да се окопити, за да може да почете, Вик съжали, че постъпи толкова детински. Мина му през ум, че още не е късно. Но щеше да излезе още по-детинско. Не, няма да отиде. Само че това означаваше още един мъчителен или най-малкото неудобен разговор с Хорас.
Мелинда се прибра в един и десет през нощта. Вик четеше в леглото и не стана да й се обади. Нямаше желание. Сигурно беше пияна. Можеше да се предположи, че досега е стояла с Камерън в някой бар, понеже точно в един затваряха всички барове.
На другия ден в седем без двадесет вечерта Хорас се отби в печатницата. Вик беше предвидил посещението му, беше предвидил и изражението на лицето му.