Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво да правим тогава? — попита майсторът с повече молба, отколкото предизвикателство в гласа.
— Грабвай една лодка и отплувай далеч, приятел — каза Ерик. — Вземи синовете и дъщерите си и се махай надалеч, докато все още има време. Отивай към Града на Змийската река и се задръж там колкото се може повече, но ако не тръгнеш сега, ще съм принуден да те убия.
Биго и още двама души се приближиха тичешком. Гледката на петима въоръжени мъже вече беше доста убедителна за корабостроителя. Той кимна и каза:
— Трябва ни един час.
— Мога да ви дам само пет минути — поклати глава Ерик. — После почвам паленето. — Видя малка лодка, закотвена във водата. — Твоя ли е?
— Не, на съседите.
— Тогава я открадни и тръгвай.
Ерик кимна на мъжете да палят, но докато Биго минаваше покрай корабостроителите, един от юношите кресна:
— Не, татко! Няма да позволя да опожарят дома ни!
И преди Биго да може да се обърне, го удари отзад с все сила с железния си лост — стовари го точно върху тила му.
— Не! — извика Ерик, но вече беше много късно. Чу се силно изпукване и черепът на Биго бе строшен.
Ру се хвърли върху юношата, удари го с щита си в лицето и го отблъсна към другите. Младежът изпусна лоста и той глухо издрънча на каменната настилка до безжизнения Биго.
Майсторът и семейството му стояха неподвижни. Ру бе застанал над младежа, готов да го прониже с меча си. Ерик пристъпи напред и отдръпна приятеля си.
— Защо? — попита той, като се наведе над ужасения младеж, сграбчи го за туниката и го вдигна с една ръка така, че лицата им се допряха. — Кажи ми защо? — изкрещя той в лицето му.
Физиономията на юношата се изкриви от ужас. Изведнъж се чу женски глас.
— Не го удряй!
Ерик се обърна и видя жената — по лицето й се стичаха сълзи.
— Това е единственият ми син!
— Той уби приятеля ми! — кресна Ерик. — Защо да не го убия?
— Той е всичко, което имам — каза жената.
Ерик усети как гневът му се изпарява. Тласна момчето към майка му и кресна:
— Махай се. — Момчето се забави един миг и Ерик изкрещя с все сила: — Веднага! — После се обърна към Ру. — Пали всичко!
Ру хукна в дома на корабостроителя, който стоеше и наблюдаваше безпомощно.
— Взимай лодката и се махайте — каза му Ерик. — Иначе всички ще умрете.
Бащата кимна и поведе групата. Ерик коленичи до Биго. Обърна го и забеляза, че е отворил широко очи. Внезапно чу зад себе си смях. Беше Накор.
— Изглежда учуден — каза исаланецът.
Ерик внезапно усети, че и той се смее. Нито гняв, нито болка, а само учудване се четеше по лицето на едрия мъж.
— Надявам се, че Богинята на смъртта е тъкмо това, което Биго очакваше — каза Ерик. После видя Ру да се измъква от къщата. След него се виеше струя дим.
— Хайде — викна Ру. — Нямаме време.
Ерик погледна към реката и видя, че мостът вече приближава брега. От север долитаха звуците на битката, писъци и звън на оръжия и той разбра, че скоро всички защитници ще побегнат в ужас от магията на Изумрудената кралица.
В другия край на залива се издигаха тежки кълба дим, показващи резултатите от работата на Калис и неговата група. Шо Пи и други двама затичаха към следващата постройка и я подпалиха, а Ерик и Ру изкачиха няколко каменни стъпала до едно място за сглобяване, където грижливо бяха натрупани камари готови за работа греди и дъски. Те се подпалиха бързо. Накор изтича напред.
Стигнаха до кея и откриха, че огънят се е пръснал и по другата страна на улицата и се засилва. Ерик затича към следващата корабостроителница и започна да пали нови пожари…
Докато тичаше назад по главната улица, забеляза бягаща тълпа и разбра, че противникът е вече в града. Ру го дръпна за пеша и той попита:
— Какво?
— Капитанът! — посочи Ру.
В тълпата мъже, жени и деца Ерик мерна Калис, Накор и дьо Лунвил, но само за миг.
— Бягайте към пристанището! — извика той в случай, че някой от дружината е около него.
Двамата с Ру се промъкваха възможно най-бързо — Ерик използваше едрото си тяло и силата си, за да си проправя път, а Ру се държеше близо до него.
Настигнаха дьо Лунвил и Ерик викна:
— Къде е капитанът?
— Някъде напред.
Ерик забеляза, че дьо Лунвил има набързо превързана рана на ръката.
— Наред ли си?
— Ще оживея следващите пет минути — каза дьо Лунвил.
— Къде отиват всички тия хора? — викна Ру.
— На същото място, където и ние — отвърна дьо Лунвил. — Към пристанището. Градът ще капитулира всеки момент и всеки търси лодка или кораб. Ще трябва да намерим нещо преди другите.