Кралят

Определено трябваше да помоли Вишъс.

– Е, оценявам всичко, което…

Изведнъж всички се смълчаха и Бет погледна към горния край на стълбището. Рот се беше появил и се извисяваше гордо с Джордж до себе си. За разлика от Джон, той не носеше смокинг, но за сметка на това беше облякъл костюм, който Бет отлично си спомняше.

Онзи, в който се беше появил на първата им „официална“ среща в дома на Дариъс.

– Защо са се събрали всички? – попита той.

– Просто ела тук – отвърна Бет.

Докато той слизаше по стълбите, Бет почувства, че дланите ѝ се изпотяват, а миг по-късно я връхлетя най-силната гореща вълна в историята и по тялото ѝ сякаш се разля огън.

Човече, не можеше ли да почака, докато е бременна или напълно преминала периода си на нужда? Усещането, че в себе си има микровълнова печка, направо я побъркваше.

Когато единствените официални обувки на Рот стъпиха върху мозаечния под, Бет си помисли, че просто не би могъл да изглежда по-великолепно. Косата му се беше разпиляла по широките плещи и стигаше до хълбоците му, а с вратовръзката приличаше на влиятелен бизнесмен. Който можеше да убива, ако поискаше.

От което хормоните на Бет в миг се разбушуваха.

– Какво става тук, Бет? – попита той.

– Ще се женим.

Рот потръпна и тя побърза да обясни, преди да е успял да се впусне в гневна тирада.

– Ти каза, че моите човешки обичаи също са от значение… че са еднакво важни. Значи, ще се оженим. Още сега. По моя начин.

Рот поклати глава.

– Но ние вече сме обвързани. Защо…

– За да можеш да се разведеш с мен и да запазиш трона. – Той отвори уста, но тя го прекъсна. – Пред семейството ни, събрало се тук. С истински свещеник.

Ласитър вдигна ръка.

– На вашите услуги. Правя също така и кръщенета. В случай че ви интересува.

Рот поклати глава.

– Това е…

– Да не искаш да кажеш, че човешката ми половина е по-малоценна?

– Ами, не. Но…

– Значи, ако извършим церемонията, тук и сега, няма да изгубим нищо. Можеш да се разведеш с мен по вампирските закони, но ние ще си останем обвързани, а ти ще запазиш трона си. – Бет вирна брадичка, въпреки че той не можеше да я види. – Добре съм го измислила, не смяташ ли?

Последва миг на мълчание със затаен дъх. А после един от братята каза:

– Направо обожавам тази жена. Направо я обожавам.